Невена Панова

Родена съм през 1974 г., а от онази същата 1989 г. по някакъв начин се занимавам с антични езици и това, което е около тях; академично казано – с класическа филология, за което определение все още се чудя дали съм права, когато го ограничавам, например пред любопитния таксиметров шофьор, до филология – по-скоро да. Затова, а и заради Платон, ме занимават въпросите за устността и писмеността на филологическото изобщо, за монологическия и диалогическия му глас – онова, което някак си се свързва, раздалечавайки се, и в мрежата (независимо от цвета на мастилото, използвано в нея), където засега се придвижвам повече редакторски, отколкото авторски. Впрочем, античната връзка “Аргос” ни се иска да насочва както към топоса Аргос (заради тръпката на реалните и виртуални пътувания), така и към едно друго argós, което би могло да определи “Аргос” като “безделен”, но на мен повече ми допада вариантът “безусилен”, какъвто следва да е и предложеният тук прочит на античното. А гигантът Аргос със стоте си очи, редуващи се в съня и събудеността, е нещо трето.





При Пеликаните може да се прочете следното от Невена Панова:

Телесност и език на тялото при Платон (Фрагмент 1, „Пирът”)

За античната икономика като изкуството да се управляват стопанства (и текстове)

alter, altera, alterum

“От Делос Аристотел поздравява Александър”

Добавено на: July 7th 2004
Посещения: 5594