[Ingo Schulze] (1962) писател, роден в Дрезден, завършил класическа филология и германистика в Йена, живее в Берлин.
За първия си роман 33 мига на щастието [33 Augenblicke des Glüks, 1995] е награден със стипендия Алфред Дьоблин и с наградата Ернст Вилнер на конкурса на името на Ингеборг Бахман.
Следват: Simple Storys. Роман от източно-германската провинция [Simple Storys
Ein Roman aus der ostdeutschen Provinz
1998], За носове, факсове и нишки на Ариадна [Von Nasen, Faxen und Ariadnefäden (zusammen mit Helmar Penndorf) 2000], Нови животи. Младостта на Енрико Тюрмер в писма и проза, издадени, коментирани и снабдени с предговор от Инго Шулце [Neue Leben. Die Jugend Enrico Türmers in Briefen und Prosa herausgegeben, kommentiert und mit einem Vorwort versehen von Ingo Schulze 2005], Мобилния — тринайсет истории в стар маниер разкази [Handy - Dreizehn Geschichten in alter Manier
Erzählungen 2007], получава наградата на Лайпцигския панаир на книгата в категорията за белетристика, Хиляда истории не са достатъчни, Лайпцигска лекция по поетика 2007 [Tausend Geschichten sind nicht genug
Leipziger Poetikvorlesung 2007,
2008], Една, две, още една истори/я/и, Петер Естерхази, Инго Шулце, Имре Кертес [Eine, zwei, noch eine Geschichte/n Péter Esterházy, Ingo Schulze, Imre Kertész Aus dem Ungarischen von Kristin Schwamm und Hans Skirecki, 2008], Господин Августин [Der Herr Augustin, Illustriert von Julia Penndorf, 2008], Адам и Евелин [Adam und Evelyn Roman, 2008] на финала на Германската награда за книга.
При Пеликаните може да се прочете следното от Инго Шулце:
Мобилния
Тъмна стая
Мистър Найтъркорн и съдбата