Edmund Husserl [1859–1938], германски философ.
Основоположник на феноменологията, разглеждаща философията като строга наука. Един от най-влиятелните мислители на ХХ век.
Прогамата на Хусерл изсисква философът да се въздържа от прибързани тълкования на света, а да се ограничва с аналитичното непосредствено разглеждане на нещата, така както те са явяват на съзнанието.
Феноменологическата си философия Хусерл си разгръща не толкова като лектор, колкото пишейки. Той оставя десетки хиляди страници архив, чието издаване започва през 1950 и все още продължава.
Най-голямо влияние делото на Хусерл оказва върху екзистенциалната онтология на Мартин Хайдегер, по-нататък върху Морис Мерло-Понти и Жа Пол Сартр. Алфред Шютц оползотворява импулса на Хусерл в социологията. Преводач и читател на Хусерл е Жак Дерида.
Хусерл следва астрономия, математика, физика и философия в Лайпциг и Берлин. През 1882 промовира във Виена с работа в областта на математиката. Там продължава философските занимания при Франц Брентано, от когото е решително повлиян. През 1887 се хабилитира в Хале с психологическо-математически труд Върху понятието за числото.
В задочна дискусия с Готлоб Фреге и неговата критика на психологизма, към кроевековието Хусерл издава пространните Логически проучвания, които се превръщат в първото му основно произведение и му печелят покана за професура в Гьотинген (от 1901 извънреден, а от 1906 редовен професор).
През 1916 Хусерл поема катедрата на неокантианеца Хайнрех Рикерт във Фрайбург им Брайзгау — висока оценка за Идеи към една чиста феноменология и феноменологическа философия (1913). През 1918 основава Фрайбургското феноменологическо дружество. До 1919 асистентка му е Юдит Щайн, последвана от Мартин Хайдегер, чийто фундаментален труд Битие и време Хусерл издава през 1927, а през 1928 Хайдегер наследява катедрата му.
След 1928 Хусерл пътува като гост лектор в Амстердам, Париж, Франкфурт на Майн, Берлин, Хале (на Заале), Виена, Прага. По това време пише и Кризата на европейските науки и трансценденталната феноменология.
Поради еврейския си произход Хусерл е освободен от университета във Фрайбург през април 1933. По време на краткото ректорство на Хайдегер, той е възстановен през юли 1933, но положението му остава несигурно и през 1937 семейството е принудено да напусне Фрайбургското жилище и да се премести в лятната си къща. Останалият във Фрайбург стенографски архив е евакуиран в авантюрна акция през 1939 от белгийския францискански свещенник Херман Лео Ван Бреда, който основава Хусерловия архив в Лувен.
Основни произведения на Хусерл
— Über den Begriff der Zahl. Psychologische Analysen (1887)
— Logische Untersuchungen. Erste Teil: Prolegomena zur reinen Logik (1900)
— Logische Untersuchungen. Zweite Teil: Untersuchungen zur Phänomenologie und Theorie der Erkenntnis (1901)
— Philosophie als strenge Wissenschaft (1911)
— Ideen zu einer reinen Phänomenologie und phänomenologischen Philosophie. Erstes Buch: Allgemeine Einführung in die reine Phänomenologie (1913)
— Vorlesungen zur Phänomenologie des inneren Zeitbewusstseins (1928)
— Formale und transzendentale Logik. Versuch einer Kritik der logischen Vernunft (1929)
— Méditations cartésiennes (1931), на български в Едмунд Хусерл, Увод във феноменологията, 1996, с. 89–293.
— Die Krisis der europäischen Wissenschaften und die transzentale Phänomenologie: Eine Einleitung in die phänomenologische Philosophie (1936), на български първоначално (1992) беше издаден публикувания в Белград (сп. Философия 1936, кн. 1) приживе на Хусерл вариант, а през 2003 излиза и превод по академчното издание на Кризата... в Husserliana, основаващо се на архива в Лувен.
При Пеликаните може да се прочете следното от Едмунд Хусерл:
Свръхрационализъм: писмо до Леви-Брюл