Веселин Симеонов Ханчев е роден на 4. 04. 1919 г. в град Стара Загора. Завършва гимназия в родния си град и Право в Софийския университет „Свети Климент Охридски” (1941). Участвува във Втората световна война (1944-45 )като редник, работи като литературен уредник във в. „Литературен глас” (1938-43), като началник на Отдела за литература и изкуство в Радио София (1945), драматург на Народната опера (1949-51) и на Сатиричния театър, редактор в сп. „Пламък” (от 1958) и в Българска кинематография. Съветник по културните въпроси в посолството на България във Варшава (1962-64) и в Париж (1964-66).
За пръв път печата стихове през 1934 г. Сътрудничи на вестниците „Час” и „Литературен глас” до Войната и на всички периодични литературни издания след 1944 г.
По важни съчинения: „Испания на кръст”, Стихове, 1937; „Избрани стихове”, 1948; „Стихове в паласките”, 1954; „Смешен пантеон”, 1957; „Лирика”. 1960; „Машината на времето”, 1960; „Роза на ветровете”, 1960: „Чудната врата”, Стихове за деца, 1960; „Лирика”, 1961; „Стихотворения”, 1962; „Пъстро ято”, Стихове за юноши, 1963; „За да останеш”, Избрана лирика, 1965 и други.
Веселин Ханчев е автор и на пиесите „Злато”, „Отровен хляб”, „Двамата и смъртта”, както и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко”. Превежда „Героична комедия” от Е. Ростан (1961), творби от френски, руски и румънски автори. Негови стихотворения са превеждани на немски, полски, румънски, руски, украински, унгарски, френски, японски и други езици.
Умира в София на 4. 11. 1966 г.
При Пеликаните може да се прочете следното от Веселин Ханчев:
Париж