Georg Simmel (1858–1918), германски философ и социолог.
Зимел произхожда от семейство на еврейски търговци, приело християнството. Следва в Берлин, най-напред история, а след това народопсихология и философия. Промовира през 1881. От 1885 е приват-доцент към Фридрих–Вилхелм Университет в Берлин.
През 1890 се жени за Гертруд Кинел, чийто салон в Шарлотенбург се превръща в място за срещи на приятели като Рилке, Едминд Хусерл, Хайнрих Рикерт, Мариане и Макс Вебер. Някои от влиятелните редовни посетители се застъпват да се даде катедра на Зимел, на което упорито се противопоставят в академичните кръгове. Едва през 1901 Зимел получава назначение, и то само като извънреден професор. Но Зимел е изключително популярен като лектор. Духовното му влияние се разпростира през дисциплинарните рамки и отива отвъд академичните аудитории. Дьорд Лукач, Мартин Бубер, Макс Шелер, Карл Манхайм, Курт Тухолски, Зигфрид Кракауер изпъкват сред следовниците му. С младия Ернст Блох Зимел е в приятелски отношения. Блох е този, който остро критикува по-късното залитане на Зимел в екстремния патриотизъм.
Със статията си “Големите градове и духовния живот” от 1903, Зимел пръв поставя проблематиката на социологията на града. Останала първоначално недооценена в Германия, статията му добива голямо значение за социологията, развивана по това време в Университета на Чикаго. Освен за социологията на града, Зимел е предходник за по-късната ролева социология, въпреки че не употребява изрично понятието социална роля. Главата “Конфликтът” от “Социология” (1908) е от особено значение за бъдещата социология на конфликтите.
Заедно с Фердинанд Тьониес, Макс Вебер и Вернер Зомбарт през 1909 той основава Германското дружество за социология.
На български от Зимел са преведени няколко глави из излезлия през 1908 труд “Социология. Изследвани върху формите на обобществяване”, превод от немски Недка Николова, изд. ПИК, Велико Търново 2002; спомената статия от 1903 “Големият град и духовният живот”, сп. “Социологически проблеми” 2001, 1–2, с. 130–140, превод от немски на Кольо Коев; статия под заглавие “Най-новата философия”, в сп. “Критика и хуманизъм” 1998, 5, с. 129–136. В сп. “Югозападни листи” предстои да излезе в превод на Антония Колева “Тайната”, статия от 1907, както и екскурсите върху накита и писменото общуване из “Социология” от 1908.
При Пеликаните може да се прочете следното от Георг Зимел:
Екскурс върху вярност и благодарност