Списанието за модерна поезия Littérales съществува от 2003 г. Списва се от четирима литератори. Изданието развива темата „Пиша и съществувам“ – това всъщност е първата му рубрика. Обикновено каним изтъкнати поети, с размисли по темата: Кенет Уайт, Мишел Бютор, Жюд Стефан, Мишел Казнав, Лионел Рей. По случай предстоящата десетгодишнина на списанието ще издадем извънреден брой само с техните разсъждения, след което ще сменим литературния си девиз. Още не сме решили какъв ще бъде новият.
Другата особеност на списанието ни е билингвизмът. Имаме рубрика, посветена на двуезичните автори. Публикували сме автори, пишещи на бретонски и френски, японски и френски, немски и френски, български и френски, турски и френски, английски и френски, испански и френски.
Поддържаме и друга рубрика, специално за преводна поезия. В нея сме представяли на френската аудитория българските автори Аксиния Михайлова, Здравка Евтимова, Калина Ковачева, а сега – Кева Апостолова. В рубриката ни за визуално-пластични изкуства сме представяли скулптора Живко Седларски, който живее във Франция.
В новия брой номер 9 на сп. Litterales почетен гост на рубриката „Пиша и съществувам“ е поетесата Беатрис Боном. Тя е преподавател по модерна поезия в университета в Ница, поет, издател и редактор на реномираното списание „Nu(e)“. В рубриката поезия са: Гастон Марти, Жан Льо Боел, Беатрис Арно-Гореки, Клод Кайо, Жан-Давид Льомарие и Ги Пик Марк Кержан и Жан Клоарек. В рубриката поети билингвисти – Жьоньовиев Новелино (испански-френски), Беатрис Маше (американски-френски). В рубриката преводна поезия: Кева Апостолова (България) и Еужениус Алисанка (Литва). Артист-гост: Изабел Клеман – илюстраторка в издателството „Hеnry“. Следват рецензии за новоиздадени книги за поезия и рубрика, посветена на нашето издателство – с моята книга „Осъществяване“ даваме началото на нова издателска колекция: писатели, пишещи на два езика. Последните страници са посветени на лауреата на нашия конкурс – Патрик Дево – стабилно име в поезията в Белгия и във Франция.
*
Зли думи,
изречени на колене.
Така започва
гибелта човешка.
*
Бог окачи на небето
най-красивата си картина
и повика луната.
Луната – с пръстовите отпечатъци.
*
Тича вода по водата.
Дъждът преля света
панихидно.
И навлизам
в цъфналото море.
*
Да бях мъртва,
че да искам да съм жива
под размазаните буболечки
на небето.
*
Известие:
пчела дойде
да ме види
и ми попя
с органична радост.
*
Усещаш ли
кръвта в космоса?
Тя още ни търси
да ни даде даром.
*
Небето
прегъна копеле:
луната
шумоли за теб.
*
Пътят е прав,
но за да е чист
трябва да мине
през огън.
*
Срещата – мрамор и аз
и голямото гледане
на очите ми.
И голямото слушане
на новия шум
от името ти, от датите ти.
Звезди се ронят
от небесния хляб.
*
В останалото време,
със скоростта на името си,
под избоденото слънце,
ти, който си ме пратил
под разсъхналите облаци...
*
Гледам
с двете си пепелища
обледената
край мен природа.
*
Господ
побутва в пътя
новия си ден
като агънце
с гердан на шията.
*
Из живия плет на годините,
пред общата врата
на живота и смъртта...
*
В плитчините на утрото
така се разпя,
че се разплака пчелата.
*
Богове,
нали ви казах,
че съществувате?
Влезте на Земята.
Защото
и върхът, и дъното
са земя.
Из Вече без теб
|
*
Les paroles vénéneuses
dites à genoux.
Ainsi commence
la perdition humaine.
*
Dieu a accroché au ciel
son plus beau tableau
et fit venir la lune.
La lune avec ses empreintes digitales.
*
L'eau court sur l'eau.
La pluie a rempli le monde par-dessus bord.
Comme une mise en bièrе.
J'entre
dans la mer fleurie.
*
Que je sois morte
pour avoir voulu vivre
sous les insectes écrasés
du ciel.
*
Nouvelle :
une abeille est venue
me voir
et a chanté pour moi
avec une joie organique.
*
Sens-tu
le sang dans l'univers ?
Il nous cherche toujours
pour nous faire un don.
*
Le ciel
a plié les genoux :
la lune passe
en faisant frou-frou derrière toi.
*
Ce chemin est droit
mais pour qu'il puisse devenir pur
il doit passer
par le feu.
*
La rencontre – le marbre et moi
et le regard intense plongé
dans mes yeux.
L'immense écoute
du n0uveau bruit
de ton n0m, de tes dates.
Les étoiles se répandent en miettes
du pain céleste.
*
Pendant le temps qui reste,
avec la vitesse de son nom,
sous le soleil piqué,
toi, qui m’as envoyée
sous les nouges fanés...
*
Je regarde
avec mes deux yeux
réduits en cendres
la nature encongelée
autour de moi.
*
Dieu pousse légèrеment
son nouveau jour
comme il pousserait l'agneau
avec un collier autour de son cou.
*
Parmi les barbelés vifs des аnnées
devant la porte commune
de la vie et de la mort...
*
Dans les porte profondeurs du matin
un chant si ardent
que l'abeille a fondue en larmes.
*
Divinités,
ne vous ai-je pas dit
que vous existiez ?
Entrez dans la Terre.
Car
et le sommet, et le fond
sont la terre.
Extrait de Déjà sans toi
|