Гергана Попова
За майчинството наивно
Възможните майки, Емилия Миразчийска, Райна Кастолди (съставители), изд. Скалино, София 2011

Когато става въпрос за текст за майчинството, според мен, всяка що-годе образована жена се изправя пред следните затруднения. От една страна да не попадне в парадигмата на клишираното, изповедно писане, и от друга – да не предаде детето си, заменяйки искреното говорене за него с опит за литературно творчество, с превръщането на спонтанната и банална любов в интелектуален продукт с всичките му ограничения и изисквания. С две думи твърде големи са рисковете, водещи до затворения кръг на невъзможното писане – ако е искрено, ще звучи сантиментално и добре познато, ако е интересно и оригинално, то най-вероятно тази „интересност“ е резултат на интелектуална преднамереност.

Не е задължително, обаче, моите резерви да са общовалидни и доказателство за това е фактът на вече наличната книга, събрала „разказите“ на десетки жени с готовност описващи личния си опит или рефлексиите си върху майчинството и липсата на такова. Тематичното и формално разнообразие на текстовете е огромно – от феминистки тематизации до това, което традиционно се възприема като женско, интимно, лирично писане, от споделяне на екзистенциални търсения и съмнения до разсъждения, засягащи една определено социална проблематика, от литературни образци в стил поток на съзнанието до абсурдни или абсурдистки текстове за песни. Целият този всеобхватен регистър подсказва за една очевидно съществуваща потребност у жените да мислят и говорят за майчинството си – майчинството не като самоаргументираща се биологична дейност по възпроизводството, а като екзистенциален проект, като нееднозначна вписаност в социалната мрежа, като дилема, утвърждаване или липса, като търсене или загуба на смисъл, като метафизичен опит на любовта.

Тази книга не се опитва да бъде нито строго концептуална, нито да фасцинира с изключителна литературна оригиналност, нито да служи като прагматичен наръчник за успешно майчинство, навлизайки в ролята на самодоволна, интелектуална бг-мама. И едно от големите й достойнства е, че тя не се срамува да звучи наивно, задавайки като предизвикателство третирането на подобна многократно обговаряна тема, която в интелектуален план може да изглежда тривиална, но в един или друг смисъл заема централно място в живота и мисленето не само на почти всяка жена, но и на почти всяко човешко същество въобще.

Автентични изповеди или истории, завоалиращи личната съдба на автора си, кохерентни художествени текстове или небрежно нахвърляни размисли, неразрешени дилеми, патетични утвърждавания или скептични отрицания на ролята на майката - така или иначе разказите в книгата представляват специфично пречупване на индивидуалния поглед в универсалните подпори на темата. И книгата не просто задоволява любопитството на читателите, предлагайки им интимни детайли от опита на различни жени, но и най-вече превръща един естествен и саморазбиращ се феномен в проблем. А в крайна сметка проблематизацията на привидно очевидното е именно инструментът, който създава възможното празно пространство за множество нови алтернативи и решения.