Тихомир Димитров Роди се „Червеният оранж” Мартин Радилов, „Червеният оранж”, С. 2010 г.
Мартин Радилов е актьор в театър „София” и мой дългогодишен приятел.
Имаме една обща страст – писането, макар жанрово и стилово да се разминаваме като „Аполо 13” и Луната.
Позволявам си да споделя какво казах на презентацията на третата му книга този уикенд в София, защото мисля, че колкото и бутиков да е „Червеният оранж”, все пак не бива да го пазим в тайна:
Когато с теб не се разходихме в парка – театралния ад, нямаше самолети и люлки, малки добавки и jazz dream. Ти вървеше, аз вървях, пианистът танцуваше танго в лондонския дъжд – инсталиран там някъде, между alanse bar и църковното метро.
– Подайте ми червения оранж, сестра скалпел! Другото е чисто месо…
Това са заглавията от книгата на Марти. Разказите му звучат по същия начин. Критиката сигурно ще ги постави в жанра между съвременната гротеска и абсурдизма, но мен повече ме вълнува съдържанието, отколкото формата.
А то „хваща”.
Хваща като амфетаминова депресия.
Хваща те съвсем неподготвен.
Хваща те за врата.
Артистично и изцяло в негов стил, Марти подава ръката на разказвач, но качиш ли се на влакчето, тогава става страшно – логиката, сюжетът, всичко тръгва надолу, пропада като развален асансьор, и се разбива в мазето на мрачното ти подсъзнание – там, където държиш отпадъци от собствения си живот – добре пазени малки, мръсни тайни и страхове, между които лазят мишки и съмнения.
– Ей, татко, ще ме заведеш ли до детската площадка? Моля те! Знам, че трябва да стигна до там. Поне веднъж.
– Сера ти на широкополата шапка. Не. Няма да те заведа. … – и детето охкайки, пресече, но не стигна до детската площадка. Асфалтът бе прибран в ковчега…
Казвам се Тихомир Димитров и на визитката ми пише „писател”, но съм тук изцяло в качеството си на приятел. Преди две години стоях на същата тази сцена и се червях от срам, когато заедно с Марти представяхме моята „Душа назаем”. По пътя на „случайните съвпадения”, две години по-късно, аз отново стоя на същата сцена, пред толкова много артисти в публиката, където ми е мястото, и отново се червя. Не от срам. От благородна завист.
Артистите нека излязат на сцената! Тази, и на сцената на живота също да излязат…
Аз отивам в публиката, където принадлежа. И мога само да ръкопляскам!
Да ви е честит „Червеният оранж”, скъпи приятели!
[ Обратно в указателя за π–референции ]
Добавено на: January 6th 2011 Изпратил: Тихомир Димитров Посещения: 2643
|