литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  

Херувим Петринов
Блуждаещото слово на поезията
Два анонса за една дебютна поетична книга





Ако поезията е временна лудост, това е диагноза


Ако поезията е състояние на временна лудост, Васил Тоновски определено има тази диагноза, казва Людмил Станев, редактор на “Мошеница тъга”. Първата стихосбирка на Тоновски/ Петринов е побрана в 48 страници. Книгата съдържа и три илюстрации от автора, а типографията е дело на “Сталкер Холдинг”.

Издаването става възможно благодарение на спечелена субсидия по Програма за творчески проекти на община Варна, като част от кандидатурата й за европейска столица на културата през 2019. “Сега морския ни град има повече шансове в тази надпревара”, коментира поетът.

В книгата си той всъщност отрича да е такъв: “Аз не съм поет, /.../ нито вятърът, възседнал плетеният стол, напред-назад, ми е приятел.” Все нещо девалвира брътвежа и без предупреждението: “Там поезия”, философства авторът.

Вселитературната литературност в “Мошеница тъга” се разпростира от глобалността на “въздуха в света, който без конци пришива”, през “похвалното хвърчило”, което “пада в разстояния от ветрове”, чак до поднебесната слюнка по височините на хълма... на читателското оригами – едно изцяло въображаемо устройство.

Маската на рецитатора е спестена в напева на вибриращите отсреща славеи, изтръпнали в искроментните ниши на биологичното живеене. И без това тиражът е като за приятели – 500 копия. Безплътната госпожа с алегоричните ветрила се явява насън и наяве, но в “Мошеница тъга” не бива да търсим метрика на римувана строфичност.

Не че съвсем нищо не е останало от силаботониката на ритмическите определители, но нали след постмодернистите от “бетонните клоунади на предградията” в Символа не остава нищо, “освен тази теглилка, и това пътуване... към думите на себе си” (“Изпарявам се”).

И ако си позволим един истински цитат, този път на изгнаника в непоправимото Емил Чоран: В свят без меланхолия славеите биха се оригвали. Поуката на поуките би била “естетическото удоволствие”, а меланхолната естетика винаги е надживявала канона и индивидуалността, преобразявайки ги в анонимността на очевидното.













Страница: 2/2

Назад Назад (1/2)

  




[ Обратно в указателя за π–референции ]









литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.12 Секунди