“Мисия — невъзможна 2” (“M : I — 2”) е истинският хит на лято 2000, въпреки сериозната претенция на “Гладиатор” да задържи първенството. Филмът на Джон Ву превъзхожда съперника си най-малко по няколко параграфа. Най-напред зрелището в него не се изчерпва с показаното в рекламата. Имаме примерно едно петнайсетминутно преследване с мотори, което “от седнало положение” влиза в класиката на жанра. После диалозите далеч не са безумни, даже говорим за един психологизъм (съвсем логично, при положение, че авторът е геният Джон Ву, прочут с невероятното си умение да изгражда незабравими образи, не само незабравими тупалки). На трето, но не на последно място са актьорите. Том Круз е по-добър от самия себе си. Антъни Хопкинс, бляскавият и загадъчен Сър, се мерва за малко като неотразим шеф на (невъзможната) мисия. Танди Нютън (“Възлюбена”), дъщерята на замбийска принцеса, ръси наляво-надясно от екзотичната си хубост. Винг Реймс (“Въздушен конвой”) пък е в ролята на компютърен гений, на интелектуалец все пак и най-интересното е, че се справя със задачата си блестящо. И още нещо! Хореографията на сцените. Да не забравяме тънкото чувство на Джон Ву към красотата в насилието. Това не е просто някакъв си екшън. Това е балет. Все по-малко хора у нас се интересуват от “Лебедово езеро”. Но ето, че идва “Мисия невъзможна” да задоволи неосъзнатите потребности на масовия зрител от гледане на изящни телесни движения. Е, верно, че някои от тях причиняват смъртта или поне контузии на героите, но красотата си е красота и неведоми са нейните пътища.