Невена Панова alter, altera, alterum
Тази пролет като че ли се появяват доста списания, които бързо биват забелязвани и отбелязвани като различни, като очаквани (или може би също толкова неочаквани) и важни.
Едно е изданието за нови книги на Пламен Дойнов, за което досега само по чуване / четене имам очаквания, които се разпиляват между желанието за получаване на смислена и добре оформена информация, страха от евентуална прилика с безплатен (или обратното – платен) рекламен каталог и вълнението дали пък подобно списание няма да успее да създаде усещането за ровене в стилна библиотека с дървени каталожни чекмедженца.
Друго е всъщност Другата, алтерА. Както се говори, заглавието (макар и поради въпрос от публиката – вж. интрото на нпб в ЛВ от 9-15.3.2005) е било разгледано и чисто филологически още на премиерата. Но може би още не е изличено колебанието за мястото / уместността на ударението (вероятно така може да се помни – това заглавие е онова, което не се римува с хетера и тера), а оттам – и за възможните раз-половявания на самото съдържание в така (или другояче) озаглавената корица. Но каквото и да значи алтера в случая, очакването за някаква другост май не убягва никому. Другост е в ж. р., но има още едно възможно разночетене около заглавието: алтера би могло да е както друга/та, така и други/те неща (другото); обаче, сякаш отначало става ясно, че е първото – и заради жените-инсталации от кориците, и заради доста други детайли. Например заради под-надзаглавието “пол, език, култура”, което от своя страна толерантно не издава приближеност до някой от половете, като вероятно заради същото завършващото А от заглавието е отделено или добавено - и цветово, и като шрифт - така че, ако то отпадне, да имаме и “чистия” мъжки род. Тези дребни / дребнави филологически вглеждания са може би ненужни, но все пак и допустими, покрай това “език”, средищно сред целите на алтера. И май точно заради езиковостта на някои от включените теми / текстове (и то по-скоро първо от втория брой), конкретно се добрах до списанието, а не толкова заради женския род на заглавието, защото от специализирани в подобна посока издания по-скоро не разбирам; не смея да разглеждам и алтера по този начин. Но нямам нищо против многото жени, които присъстват в нея – освен на кориците и в текстовете - като интервюирани и интервюиращи, като редактиращи и авторКи, фотографКи, а и като изобразявани, макар че интересно е и съотношението жени – мъже (мъже, които се срещат от редакционния съвет в началото до последната страница) – дали не е търсен и такъв ефект: те, мъжете, да изглеждат хем като специално поканени като специални мъже, хем като случайно промъкнали се.
Нека се върнем на изображенията, защото донякъде и те (наред с правдоподобната и реална досега същинска (месечна) периодичност) сякаш отличават алтера от познатите ни тук културни периодични издания. Но, нали и според вместо-манифеста на Миглена Никочина (гл. ред.) от първия брой, “алтера ще се опитва да говори от мястото на една криза и една липса”, то тогава липсата би могла да е и на този тип “еманципирани” издания за култура. Ето какво имам предвид. Изображенията са много – по корицата на първия брой заподозрях повече черно-бяло сред тях (може би съвсем субективно, покрай натрапчивото ми (носталгично) желание за черно-бели снимки напоследък), и са всякакви. Снимани са интервюираните, понякога и авторите, понякога не става ясно кой кой е; има много фотографии на фотографии, инсталации и други актуални перформативни изяви; има и илюстрации към някои текстове; но има и много реклами – по случайност първо, в хода на началното безразборно разлистване, попаднах отново на “женска” реклама – на магазин за луксозно бельо, като точно това прави алтера еманципирано по-алтернативна от типичните за нашата среда културни издания, без да я автоматично доближава до лайв-стайл списанията: тук няма “място за реклами”, а наистина такива, което заявява способността да бъде, спрямо системата на субсидиране, колкото и то все още да е и признак за авторитет, икономически по-независима (макар иначе очевидно свързана с едно ново пространство за срещи и дебати със същото "друго" име, започващо да функционира малко след появата на списанието, така че засега по-скоро то е свързано със списанието, а не обратното); има, разбира се, и алтернативни реклами, като онези на Червената къща.
Тук се получи повече оглеждане, а не прочит, на двете първи книжки (вероятно току-що налице е и третата), но колкото до текстовете в тях (имам си един любим “женски” и един “мъжки”) – те са приятно рубрикирани и като цяло се държат доста високо, но са ту академични, ту литературни, ту светски, ту пътеписни, ту другояче осведомителни; и засега са все, сякаш, оптимистични и положителни (това мое впечатление може да се дължи и на субективния факт, че вътре прочетох хубави неща за събития, за които вече бях чела и приела друго), но не искам да кажа, че алтера не прилича на критическо издание; по-скоро става дума за една начална (разнопосочна) добронамереност, с която изданието иска да се представи, а така може би и да запълни повече от една липси; всъщност алтера дава възможности също за разнопосочно ползване – по един текст (досега 2 разказа) от всяка книжка може да се измъква и чете “джобно”.
съдържанието на алтера вж. в Информация
[ Обратно в указателя за π–референции ]
Добавено на: April 24th 2005 Изпратил: Невена Панова Посещения: 5884
|