“Степфордските съпруги” всъщност би могъл да бъде една великолепна черна комедия, ако авторите й не бяха се заплели така нелепо и несръчно в различните жанрове. Много смешни и приятни за гледане са първите десетина минути, после, дето се вика, работата отива в кучи гъз. Не мога да си обясня защо се е получило така. От обнадеждаващото начало можем да заключим, че създателите на този филм имат дълбоко разбиране на нещата в киното, а после се загубват в собственото си творение като кандидат-студенти в НАТФИЗ.
“Степфордските съпруги” прекрасно се вмества в понятието за траш — но в лошия му вид. При това е от поднаправлението траш с роботи. И в българската “традиция” вече имаме подобен филм на режисьора акционист Антон Терзиев. В него се разказва за озверял свещеник, който успява да убие по особено мъчителен начин група съвременни художници, които произвеждат или обучават малки роботчета. Най-трашерският момент е този, в който попът коли някого в една вана.
За съжаление при “Степфордските съпруги” липсва концепцията. Затова и накрая осъзнаваш, че това е поредният американски филм, който не успява да мръдне и на една йота от задължителното клише.
САЩ, 2004, 90'
Режисьор: Франк Оз
Сценарий: Пол Рудник
по романа на Айра Левин
С: Никол Кидман, Матю Бродерик, Бет Милдър, Кристофър Уокън, Фейт Хил, Глен Клоуз
Комедия, със субтитри, английски
Връзка: Официален сайт
