Георги Календеров
“Шрек–2” — романтична апология на уродството
За един компютърно-анимационен филм, подходящ И за деца!

“Шрек–2” е много любопитно явление, тъй като е рожба на традиционната вълшебна приказка и на модерните трашерски тенденции в световното кино, в изкуството въобще и в мисленето.

По първата линия може да се добави и че това е своеобразен микс от всички приказки, за които авторите са се сетили, с първообраза–комикс, плюс съвсем конкретни заигравки със съвременни личности и техни думи. Например принц Чарлз, представен като принц Чарминг (от англ. Чаровен — бел. авт.) Всъщност по-компетентен наблюдател би могъл тук да развие темата за комиксите като източник на съвременни архетипове (въобще възможно ли е да съществува такова словосъчетание?!). Ние няма да успеем да проследим и всички реплики, които “Шрек–2” отправя, всички заемки, всички влияния. Защото това е невероятно сложен филм и едно гледане никак не е достатъчно за проумяването и на малка част от заложените в него идеи. В същото време той е и непретенциозен, свеж и забавен. Тоест е подходящ И за деца.

Втората основна посока на мислене е отражението на траш–стилистиката върху духа на “Шрек–2”. Защото комичният ефект е търсен на същото място, където са душили и авторите на “Аз, Моя милост и Айрийн”, “Лепнат за теб”, “Ах, тази Мери”, “Ед Ууд”, “Човек на луната”, “Интимни части” и тъй нататък — безброй могат да бъдат примерите. Тоест търсенията стават в областта на изродското, на патологията, на бездарието, на тъпанарщината… Това е характерна черта на съвременното мислене. Тя всъщност датира още от Шейсетте години, но е проумяна едва в средата на Деветдесетте в Русия от умници като Анатолий Осмоловский и Олег Мавромати. Приносът на “Шрек–2” е, че той се опитва да търси някаква РОМАНТИКА именно в уродството. И успява да я намери! Например много сполучлива (и умилителна, и смешна) е сцената, в която Шрек и съпругата му Фиона се бръснат заедно.

Както казахме по-горе, този филм освен представител на една вечна и една злободневна линии, се явява и тяхна рожба, свързваща — така да се каже — вечността и естетиката. И това се изразява например в репликата на Котарака в чизми “I hate Mondays” (мразя понеделниците — бел. авт.), с която се постига не само комичен ефект, а и се решава чисто естетическа задача: артистично влизане на Сивия дракон на ежедневието във Вълшебния приказен свят.






Режисьор: Андрю Адъмсън, Кели Асбъри, Конрад Върнън
Ролите озвучават: Майк Майърс, Еди Мърфи, Камерън Диас, Антонио Бандерес, Джули Андрюс, Джон Клийз, Дженифър Сондърс, Рупърт Еверет, Лари Кинг

  




[ Обратно в указателя за π–референции ]



Добавено на: September 30th 2004
Изпратил: Георги Календеров
Посещения: 3779

“Шрек–2” — романтична апология на уродството публикувано от kalenderov на 2004-10-03 14:25:52 Резултат: Въобще не е уникално явление. То съществува още от шейсетте години, просто в средата на деветдесетте едни руснаци го проанализират. Скоро ще преведа едни теоретични материали по въпроса, които ще публикувам тук.

“Шрек–2” — романтична апология на уродството публикувано от Един читател на 2004-09-30 19:15:35 Резултат: Всъщност не знам дали това наблюдение за траша е толкова специфично и уникално, що се отнася до анимацията. Съвсем на скоро в една от ужасните бози, наречени предавания за култура по телевизията, ни запознаваха с някакъв български аниматор, който пробил на конкурс за анимация в стил живота на боклуците. Значи цял стил такъв си има в анимацията, и то съвсем официален, със свои си състезания. Обаче забравих и името на аниматора, и на конкурса, а и коя беше кучката, дето го разпитваше, че да се сетя за програмата от там, ... и изобщо.