Несправедливо е да се очаква всички американски филми да са тъпи, при положение че в Холивуд се произвеждат толкова много. Все едно от стотиците заглавия, блъвнати през годината, трябва да си заслужава! Нещо повече: Самата свръхпроизводителност на кино за малоумници води до там, на някои автори дотолкова да им втръсне, че да се амбицират и да направят нещо свястно. Такъв е случаят с “Чудовище” на режисьорката Пати Дженкинс (суперамериканско име, нали?).
Въпреки че той е щатско–немска продукция, корените му ясно се открояват именно в холивудската традиция, в традицията да се произвеждат холивуски бози. Ако го разгледаме повърхностно, “Чудовище” е пресечна точка между лесбийската вълна в киното и тази за серийните убийци.
Първата тематика е по-малко дискутирана в Холивуд, защото в САЩ тази тема е деликатна и лесно можеш да обидиш някого, ако я разнищиш като хората. Сигурно затова в интернетската база данни www.imdb.com при търсене по дума lesbian излизат само 20 заглавия — например: "Lesbian Vampires: The Heiress of Dracula”, "Blood Sisters of Lesbian Sin" и други. Иначе в Щатите лесбийки дал Господ, казват, виждали се навсякъде, хванати за ръчичка — нещо, за което широката българска аудитория все още не е дорасла.
Серийните убийци пък, ще речеш, ако вярваме на филмите, сигурно са малко повече от останалите хора в Америка. И Пати Дженкинс ни представя един такъв в приемлива светлина. Тоест сериен убиец, който е човек. Умишлено загрозената героиня на красавицата Чарлийз Терън убива наред от любов. Брех, тез пусти американци станали московци!
Всъщност “Чудовище” е може би несъзнателно продължение на “Осъденият на смърт идва”, режисиран също от жена — Сюзън Сарандън. Там героят на Шон Пен беше такъв човек, когото да заобичаш и да ти стане криво, щом го пратят на дръвника, пардон, на електрическия стол.
Но сега случаят е много по-разтърсващ, защото тук любовта е движещата сила. На нейния фон престъплението, предателството и самият живот — озъбено свирепо куче, изглеждат толкова невероятни, че чак се доближават до истинското положение. Ясно е, че не бива да се дефинира разлика между “реален живот” и “живот на кино”. Но на излизане от прожекцията на “Чудовище” гадостта така яко те е хванала за гушата, че се замисляш: “Толкова ли е отвратителен животът, мамка му, в действителност!?” И с пълното съзнание, че си станал жертва на манипулацията, наречена кино, си отговаряш утвърдително. Защото киното все пак се прави от живи хора за живи хора. И този продукт трябва все нещо общо да има с живота!
Дори и когато говорим за американско кино, реабилитирано за два часа от жена–режисьор.
Monster. 2003, САЩ, Германия, 109 минути
Режисьор: Пати Дженкинс
Оператор: Стивън Бърнстейн
Участват: Чарлийз Терон, Кристина Ричи, Брус Дърн, Скот Уилсън
Продуцент: Дейвид Алварадо, Марк Дамон
Връзка: “Чудовище” — официален сайт