Владимир Шумелов
Антология на немската лирика от дванайсет века
„Розата е без Защо. Немска лирика от дванайсет столетия“ (антология), превод от нем. Надежда Андреева, Литературно сдружение „Гьоте в България“, библ. „Германистични студии“, изд. „ПИК“, В. Търново, 2007.

Това е поредната книга от библиотека „Германистични студии“ под общата редакция на Николина Бурнева, които великотърновското издателство „ПИК“ продължава да пуска на пазара. Досега в престижната германистична колекция (до 2007 г.) бяха публикувани сборникът „Гьоте: Фауст. Нови интерпретации“ (2005) и антологията „Bulgarische Gesänge“ (2006) и те са много добра заявка за осъществяване на целите за взаимен културно-литературен обмен между Германия и България на Литературно сдружение „Гьоте в България“, под „шапката“ на което излиза колекцията. Подборът и преводът от немски език са дело на проф. дфн Надежда Андреева (ще спомена само книгите ѝ „Поезията на немския експресионизъм“, 1983; „Асен Разцветников и немската поезия“, 1992; „Немската литература в България през Възраждането“, 2001, и др., както и великолепното томче „Готфрид Бен. Метафизика на формата“, излязло в „ПИК“ през 2002 г., на което тя е преводач и автор на студията за Бен, и което има някакво отношение и към настоящата антология). Ако слушам Б. Брехт, не бих и посегнал към Бен, но след антологията, която Н. Андреева ни представи на български, напълно го приемам, възхитен съм от неговите творчески прозрения и поетически и прозаичен талант. В своя Послепис към преводите [на Г. Бен] преводачката пише: „Над неговата поетическа съдба бих могла да поставя като мото думите на мистика-поет от 17. век Ангелус Силезиус: „Розата е без Защо, тя цъфти, защото цъфти, няма грижа за себе си, не пита дали я виждат“ (тук спестявам текста на немски). „Розата е без Защо“ е заглавието, което стои над антологията с „немска лирика от дванайсет столетия“, и то не е случайно. Оригиналните стихове на А. Силезиус (Йоханес Шефлер, 1624–1677) из „Херувимският скиталец“ (с. 43) са следните: „За розата няма Защо, тя цъфти, защото цъфти, / Нехае за почит, не пита дали някой вижда как с хубост блести“. С тази метафора най-пълно се изразява мисълта на Ханс Магнус Енценсбергер в началото на книгата, който, най-общо, „защитава“ лириката срещу суровите закони на пазара: „Трябва вече да кажа: погледната в тази светлина, неговата [на стихотворението] често оплаквана непродаваемост изглежда като загадъчна привилегия“. Н. Андреева е водена както от любовта си към поезията и любимите автори, така и от изкушението на човека на науката да намери онези механизми на изкуството, чрез което то да стане близко и въздействащо на възприемателя. И още: „Ще бъде невероятно хубаво, ако сред потискащото всекидневие събраните тук 120 стихотворения от днанайсет столетия успеят да породят малка тръпка в сърцата на онези съвременни читатели, които все още могат да усетят магията на поетическото слово“ (Н. Андреева). В избора на поети и творби преводачката се е ръководила от няколко принципа: субективен – преводачът сам да харесва творбите; представеният диапазон от лирически творби да бъде достатъчно широк, за да представи сравнително цялостно немската поетическа традиция от първите ѝ писмени паметници от IX век до наши дни; представените творби да бъдат по възможност непревеждани досега. Разбира се, първият принцип винаги води до някакво нарушение на следващите два, но не това е най-важното. Като оставим настрани личните предпочитания, за да се създаде правдива картина на състоянието на немската лирика в цялост през такъв дълъг отрязък от време е нужно още да се вземат предвид и такива факти: различните стилистики, направления и школи през различни векове и епохи, лирическото „безплодие“ на някои векове за разлика от други, в които продуктивността е богата (XII, XVIII и XIX в.), освен това някои автори – т. нар. класици (Гьоте, Шилер) са сравнително превеждани, познати у нас още от времето на Възраждането (ето защо тук те са представени ограничено, с емблематични за тях творби). За отбелязване е и друг факт, че броят на публикуваните от автор стихотворения не е оценъчен маркер за мястото му в литературната история (причините за по-големия брой стихотворения са различни – един съвременен автор е по-малко познат или пък от значение са използваните извори; все пак субективизмът понякога се натрапва – три творби на Гьоте, една на Шилер срещу осем на Г. Бен – всичките вече познати от томчето „Метафизика на формата“, цитирано вече). И друго: от 40-те поети, които тук са наречени немски, поне няколко можем да сложим под знаменателя „немскоезични“ – Райнер Мария Рилке, Георг Тракл, Ерих Фрид, Илзе Айхингер, Розе Ауслендер, Ингебор Бахман (родени в Австрия); творбите на всички поети обаче са в превод от оригинал, като при най-старите текстове от старо- и средновисоконемски са използвани версиите от новонемски. При превода не са променяни правописните и пунктуационни особености в оригиналите, като са запазени особеностите на отделните авторови стилистики. Поетите в тази антология са подредени хронологично, а стихотворенията са представени билингва (на немски и български език), което я прави уникална. И за да бъдем списъчно изчерпателни, ето някои от тези 40 имена, които ще запомним: ръкописните „Весобрунска молитва“ (814 г.), „Второ Мерзебургско заклинание – благослов на кон“ (X в.), Ноткер Балбулус (840–912), стихотворения-поговорки от XII в., Валтер фон дер Фогелвайде (1170–1210), Волфрам фон Ешенбах (ок. 1170–1220), Ангелус Силезиус (1624–1677), Г. Е. Лесинг (1729–1781), Й. Г. Хердер (1744–1803), Й. В. фон Гьоте (1749–1832), Фр. Шилер (1759–1805), Фр. Хьолдерлин (1770–1843), Новалис (1772–1801)Х. Хайне (1799–1856), Едуард Мьорике (1804–1875), Теодор Фонтане (1819–1898), Рихард Демел (1863–1920), Р. М. Рилке (1875–1926), Херман Хесе (1877–1962), Г. Бен (1886–1956), Георг Тракл (1887–1914), Б. Брехт (1898–1956), Гюнтер Айх (1907–1972), Розе Ауслендер (1907–1988), Хилде Домин (1912–2006), Ерих Фрид (1921–1988), Илзе Айхингер (1921), Ингебор Бахман (1926–1973), Ханс Магнус Енценсбергер (1929), Гюнтер Кунерт (1929), Райнер Кунце (1933), Паул Алфред Клайнерт (1960). И други, разбира се. Всичките оформящи корпуса на немската лирическа традиция от дванайсет столетия, предадена ни с много любов и научна прецизност от Надежда Андреева. Ето така се градят „културни мостове“ (извинете за шаблона).