Два анонса за една дебютна поетична книга
Би могло да се каже, че това е една постметафизична книга, тоест след т.нар. край на изкуството... Някой беше отбелязал, че хегеловата утопия за самосъзнанието на абсолютния дух се е осъществила отдавна в глобалната мрежа.
А нали присъствието винаги извира от глобуса, от земята. Инкарнацията в същото на едно безлично отдалечаване оздравява като близост от трети вид; реинтеграция в живота, където има и химнопения, и траур.
Кредото на този говор без начало и крайна цел е досущ като печатна грешка, която и сама съзнава, че е грешка, но не иска да се изтрие и настоява, че има една творба, която ще изгубим в Евридика.
След което като Орфей някой е бил разкъсан на парчета, а главата му продължавала да пророкува. Достатъчно в случая е удовлетворителният опит да се повтаря, свързвайки личния мит със света – общността на нещата и хората.
Гротесковото лице от корицата например кореспондира с епохата на Маларме, чийто цитат би трябвало да въвежда в блуждаещото слово, ликуващо в игра на фикции и плява, когато образите изчезват...
Глашатаят самозванец с маската-хвърчило на рецитатора и поднебесния конец на слюнката по височините има своето опако и това е съблазнителната тъга на поезията, тази велика измамница.