π–референции: Волути
“Имам предвид пищност, следваща от излятата книга: волутите са градски щрих, по-муден от плаката, по-възрастен, по-строг — същински монумент на патрицианското величие на всеки град, на градското пространство въобще.”
Тази зона на π–референции има за цел да отразява и създава тематични ниши, свързани със състоянието на съвременните перформативни изкуства: театър, workshop–начинания, художествени инсталации. Това означава, че ще търсим ограниченията и диверсиите на спектакъла, като се изследват елементите на визуалното събитие — колкото определени, толкова преднамерено удължени, объркани. От друга страна, ще се фокусира върху динамиката, с която се прави текстът за театър, рецензията, както и текстът, представян в самия театър или повлиял за създаването на художествена инсталация. От тази позиция следва да се поставим пряко между спектакъла и неговото правене — подобно медиум, изземвайки донякъде и функцията на суфльора: да подсказва, да посочва слабите места. Някои от темите са:
· Рецепция на класически театрални творби
· Нова българска драматургия и критика
· Преводи на драматургични и критически текстове
· Началата и събитията в перформативното изкуство (съвместно с художника Дан Тенев)
Георги Гочев
· Никола Гинев, Via negativa
(Актьорският театър на Йежи Гротовски
)
· Ирина Кузидова, Розови прасета, зелени прасета
(За новото представление на Явор Гърдев)
· Георги Гочев, Буревестници и охлюви
(За “Фигури при влюбен полет”, реж. Вл. Петков, ТК “Контрапункт” и ТР “Сфумато”, 2005)
· Георги Гочев, Приказки от Виенската гора: бележки
(Представлението на Лилия Абаджиева върху текста на Йодьон фон Хорват)
· Софокъл, Проект Антигона на 7
(Софокловата Антигона в превода на Николай Гочев)
· Георги Гочев, Медеявление
· Георги Гочев, Хипокрит
[ Назад ] |
|