Ина Иванова, Материално
Дата: вторник, февруари 11 @ 05:44:34 EET
Тема:



* * *
ден като възел –
всички нишки са сбрани в юмрука ми,
юмрукът тежи зад зъбите,
светът се усуква
болезнено-честен, изострен
в дългото поемане на въздух,
с което решаваш
да разтвориш дланта ми,
за да застанеш на линията на сърцето.


* * *
Остъргва ме улицата.
Коприната на походките.
Вълнената нишка на гласовете.
Тълпите, с престорената им миризма
на сладолед, крем против изгаряне,
семки, кафе, прах и мускус.
Вкусът на страх и метал
сред гранитното постоянство на паважа.
Давам ѝ (доброволно):
всичкото си безпокойство,
прашинка цигарена пепел,
старата сребърна табакера
с дактилоскопския ти образ.
Давам, за да останем –
пеперуди върху рамото на следобеда.










Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=771