Емилиян Иванов, …Възпей, другарко…
Дата: четвъртък, август 30 @ 21:53:01 EEST
Тема:




*     *     *


…Възпей, другарко, фèнобарбитàла
последна ми, пòсле тебе – утеха, останала;
и сърцето си, със името му украсù;
към мен приближи се; все пò надолу и вниз –

през тъмните, гъсти води; и към моето
тихо укритие, в дъното ми, окопàно – от строя,
разстроен – на другите, надалеч; и чакам те, все:
от гòрката сол, натежал; утаена във мене – потрèсен,

и уморен: от иднинàта, преминала;
от несбъднатото минало... или...

... загдето Той не ми е, отредил и,
за тук, завещал; най-важното, същественото –
Цялото, нарича се, което – ‘Фенобарбитал’...












Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=729