Емилиян Иванов, ...а дълго, яко битник...
Дата: вторник, ноември 30 @ 00:00:00 EET
Тема:


*      *      *


...а дълго, яко битник, бродила в градината ми,
костенурка – сред доматите, фасула, дините;
по нейните си траектории – на отчаянието, мое –
криви петолиния – с години; и, като на стопанка,

стъпките ù се извивали във непознаваеми[, неведоми]
пътеки; макар и никога, от мене, да не се е криела,
като невидима – така свенлива, е бивала винаги:
всеки път, щом аз, самият, съм стъпвал на нивата –

не съм я намирал...; посрещала ме скришом, в
пазвите на своето укритие, притихнала – във
избуялата коприва... И мярнах я, един път, само –
беше усмихната, оцапана – устата ù, сякаш

със кръв или с ален мед; откраднала си,
хапнала презрял домат...; та аз отсъдих,
и реших така, за теб:

„Дано да те посрещам все такъв – пиян и млад…,
и нека не, никога, нашите дни, да преминат...;
... най-сладките домати на Земята –
на нея, пък, аз бих подарил!..”













Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=726