литература плюс култура |*| GrosniPelikani - ... и мъртвите надигат се

* * *

... и мъртвите надигат се
из глинените си каюти;
напускат с мъка, те, подземния уют:
от моя – по-самотен – глас, един, все
призовава ги, нанейде, по маршрут
незнаен – вектор към безкрая,
разцъфтял, уханен, като вечен май;
където замълчал е, всеки студ...

... Завръщат се, покойниците мили,
там, отдето ние идем; и всеки носи
в гърлото си по един невидим,
назрял във благовонията на тамяна –

окаден процесор; централен, многоядрен –
към извора на Онзи миг, що трябва.