Емилиян Иванов, ... и мъртвите надигат се
Дата: четвъртък, август 16 @ 21:16:38 EEST
Тема:


*      *      *


... и мъртвите надигат се
из глинените си каюти;
напускат с мъка, те, подземния уют:
от моя – по-самотен – глас, един, все
призовава ги, нанейде, по маршрут
незнаен – вектор към безкрая,
разцъфтял, уханен, като вечен май;
където замълчал е, всеки студ...

... Завръщат се, покойниците мили,
там, отдето ние идем; и всеки носи
в гърлото си по един невидим,
назрял във благовонията на тамяна –

окаден процесор; централен, многоядрен –
към извора на Онзи миг, що трябва.












Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=721