литература плюс култура |*| GrosniPelikani - Голямата своя армада аз пратих

* * *

... голямата своя армада аз пратих
оттатък Екватора...; подир Южния Кръст –
без остатък; и всеки мой кораб, със
тежка умора, препълнен; подобно
на късче анàфора – хляб по водата e,
що върху себе си, тя надалече отнася,
да броди в простора...

... и, макар да казват, нямало попътен вятър,
за никой от нас, докогато и път пред
корабите ми, пробити, няма; ни на
братята или приятелите, мои, старите...;

... но вярваме, все още, ние, че всякога,
във всеки миг, ненужните, ще бъдем все някъде...,
съвсем пред лицето на Кръста ни, Южния.