литература плюс култура |*| GrosniPelikani - По старогръцки мотиви

РАЗГОВОР С ВРЪСТНИКА НА БАГРЯНА

А над нашата победа,
в трудния ни път,
и Персей, и Андромеда
трепетно ще бдят.

Е. Багряна.

Пристигна в нощите ми къси
и рече ми поетът тилов:
– Като те гледам как стиха си,
под ударите на страха си,
ковеш подобно щит Ахилов,

аз виждам: Цялата държава,
с „Мулти”-културната ѝ битност,
без „Звяра” да разхубавяваш,
връз него ти изобразяваш,
на пук на всяка беззащитност!...

– Така е! – рекох с глас сподавен,
заудрял двойно по-лудешки. –
Ти виждаш: Космосът държавен
връз тоя диск изобразявам
като в магична въртележка,

та после, вдигна ли щита си,
да блесне мъничко надежда:
По броня в нощите си къси,
застанал гърбом към света си –
по-лесно той ще се оглежда!...

– Ти спомни ми за стара травма!... –
той викна, бутнал мойте моливи. –
Ти спомни младостта ми ранна,
с метафизичната ѝ рана
от бригадирските ѝ пориви.

Свалила лятната си рокля,
родината ни синеблуза
тогаз, край подмолите подли,
ни хвърли страшно грозен поглед,
подобно взора на Медуза!...

Мнозина бърже онемяха
и вкамениха се в мълчание,
А в други рязката уплаха,
с кръжеца „Бащината стряха”,
отприщи страшно дарование.

И в дълги строфи на вагони
с почтеността си те поеха
на изток – дето, без закони,
по цели нощи вятър гони
снега в сибирските полета!...

Затуй и племето лирическо
безволно рухна пред Съдбата,
без нищо стройно и епическо,
като в трагедия атическа,
под древногръцки плач, когато

дойде най-после и Десети!...
То бе изгубило света си,
защото никой не се сети,
посред митическите скърби,
хем тоя свят да позагърби,

хем да го дебне връз щита си!...

        СИЗИФ ОТ ТРОЯН

И всички аплодират алпиниста,
търкалящ камък в синевата чиста!...
За мъките на качването питай
мен, който се изкачвам върху сипей!...

СЪВРЕМЕНИЯТ АРХИМЕД

Ден не искам даже за отсрочка,
лост не искам – дайте ми в ръката
папски жезъл и опорна точка,
и навеки ще застопоря Земята!...

СВЕТЛИНАТА НОСИ ТЪГА

И макар че познат е на всеки,
Диоген и до днес ме измъчва:
Щом неистово търсиш човека,
непременно ще стигнеш до бъчвата!...

АРХИМЕД РАБОТИ В БАН

Не е на мода вече Архимед!...
И учените нещо се изнервиха:
Днес който падне в бъчвата със мед,
той само с радост би извикал: „Еврика!”…

       СЛУЧКИ В БЛАТОТО

Не са ти нужни шнорхели и плавник,
да видиш тази гледка разнолика:
Бълбукащи мехурчета. Удавник!...
Край бряг от трудно мислеща тръстика.

ПОСЛЕДНАТА ОДИСЕЯ НА ЧОВЕКА

Световното море дъхти на яма,
на бизнес, екология!...И няма
на картата му никаква Итака!...
Днес Одисей пътува към битака!...

НА ЗАМИНАВАНЕ

Аз по адрес на пътника към Лета
не бих могъл, в мистическия мрак,
да викна с радост: „Многая ти лета!”…
Но по адрес на мойта Жулиета,
извикал бих това, и още как!...

ЖЕНСКА АПОРИЯ

Как сменяш ти със веща бързина
мъжете си, удавници сред бездна!...
И става все по ясно, ето на,
че днес така е – във една жена
не можеш вече два пъти да влезнеш!...

КОЛИЗЕУМ

На този свят сред римския театър
една утеха има за страдалеца:
На сцена умира гладиатор,
но той е станал вече медиатор
между Живота и посоките на палеца!...

ИЗ „ХИМНИ КЪМ СЕБЕ СИ”

Ах, докога все тъй ще съществуваш
в подземно си, битово мазе?...
Додето Музи другите пируват,
Медуза тебе взе те за мезе!...

ОПОРА НА НАЦИОНАЛНАТА ДУХОВНОСТ

Подир толкоз съдби и събития
трансформира се днеска основно
профетизмът на древната Пития
в твойта Вангина, пуча духовност!...

МЕТАФИЗИЧНА БУКОЛИКА

На ливадата – гербер до гербер!...
И – на края на тази ливада –
Бате Бойко, смърдящ като Цербер.
Тоз е пътят най-кратък към ада!...

СТАРОГРЪЦКА ГАТАНКА

Сексът не е негов навик,
той е просто негов тик.
Емпирично той го прави!...
Кой е той?
Секст Емпирик!...

ЦАР МИНОС РАЗГОВАРЯ С ЖЕНА СИ

Съпруго моя Пасифея,
недей се влюбва още в бик!...
Не влизай в крава, че от нея
не ще излезе син-лирик!...

Ами напротив, в мен, сатира,
влюби се, даже и без лаври!...
Ще дрънна с гръцката си лира,
надвил глупците-минотаври!...

СИЗИФ

По случаи някои народни вълнения,
нестанали напоследък у нас.

Прах! Олелия! Навалят
уроди, орда безока!...
Питат: Къде ви е царят,
Рила превърнал на стока?...

Мигат-премигат звездички,
божии прашни клепачи:
Литературни са всички –
никого никой не тачи!...

ЖЕНА МИ ВИНАГИ СИ КАЗВА

Аз вярвам във плътта на любовта!...
Не ще я прояде молец и язва!
Понеже всяка заран, сутринта,
жена ми лекомислено си казва:

Подобно щит Ахилов, любовта ни,
края блясъка на печката „Вулкан”,
от теб, Хефест мой, бе изкована
на тоз таван под гръцкия калкан,

че снощи аз се чувствах в нашта спалня
тъй както между щит и наковалня!...

ЗРЕЛОСТТА НОСИ ТЪГА

На зрелостта от хълма, с поглед влажен,
река аз виждам – и с последен стон,
днес искам само следното да кажа,
взел тон от камертона на Зенон!...

Апроиите древни са възможни!...
В реката на живота отшумяващ
да влезнеш вече два пъти не можеш,
но би могъл веднъж да се удавиш!...

ЗА СВАТБАТА МЕЖДУ ЖЕНАТА И ВОДАТА

Във Равда, Шумен и Албена,
Миглена беше кумирът наш!...
Хем умна, хем и надарена,
и главното, премного ларж!...

На Зевс роден е от главата
човекът днешен, за злина!
Добре че, с лира във ръката,
и днес се ражда от водата

хуманитарната жена!...

ВОПЪЛ КЪМ ФОРТУНА
Или Краят на 90-те

Няма ли да спре най-сетне
тази глъч и туй дюдюкане,
тези карнавали летни
със които тук закука ни

над листа, като във Рая,
дето вече едва дишаме,
та да вземем, най-накрая,
нещичко и да напишиме?...

      БЯГСТВА ОТ СВОБОДАТА

И в миналото, и към днешна дата,
в посока – старостилие домашно,
много души побягнаха от свободата!...
Не бягайте бе, тя не е нещо страшно!

Като Тезей, дълбоко вътре в себе си
слезнете чрез един чаровен финт!...
И изберете по-достойни ребуси:
Да бягаш спринт във своя Лабиринт!...

ЖИТИЕ НА СВЕТИТЕЛ

Ти си Макс, а аз съм Мориц,
аз съм Мориц, ти си Макс!
Патриарх и чудотворец,
верен фен на „Синеморец”,
и на богът, с име Маркс!..

Умна служиш Литургия,
тайнствена се лее реч!...
С благодат, благословия,
благослов и благозмия,
пърхай спрямо мен далеч!...

Нямам нищо аз напротив,
че харесваш богът Маркс!...
По ще ми вгорчиш живота,
ако с лък, пера и хотот,
меч, стрела и бранна грохот,

тръгнеш и пред бога Марс!...

КЪДЕ ЗАВЪРШВА ПЪТЯТ ЗА ДАМАСК

Сънувах патриарха Павле –
той само беше весел днес,
край него всичките кентаври,
за свой себичен интерес,

сред шумния пазар на Сирия
/там свършва пътят за Дамаск!/,
земята пълнеха с насилия
и със финансови усилия,
по източния принцип, милия:
„На мене – ти, на тебе – аз!”

Ех, бедни патриарше Павле,
на небесата първи син,
вържи ги твоите кентаври,
и ги върни в Йерусалим!...

ЗЛАТНИЯТ АПОКАЛИПСИС

Подобно златен дъжд се сипе
циментов прах над Златна Панега!...
Закрива нимбът му звездите,
и виждайки го, всеки жител
изпада мигом в златна паника!...

Но няма смисъл чак дотолкоз
да се предава той на паника,
а по-добре да види с колко
възторг и инфернална болка
цъфти природната ботаника!...

Дърветата, с корони златни
като в онази Юрска ера,
протягат корени обратни
от брегове не благодатни –
към времето на Терциера!...

И дракони със нас се гаврят
от небеса оловно-сини!...
С бухалки от дървета-лаври,
прелитат страшни динозаври
в бръмчащите си лимузини!...

Да, този прах от небесата
ни връща в ранните години
на онзи Златен век, когато
владетелите на Земята
били са още исполини!...

А продължи ли тъй небето
да сипе прах над теб и мене,
то ще ни върне там, където,
вдън радостта на Битието,
не сме били и сътворени.

Така процесията строга,
в обратния си ход поела –
макар стонога и убога –
ще стигне до дланта на Бога
като в Сикстинската капела!...

Но вместо там да се покръсти
в това обратно сътворение,
щом пипне го, от двата пръста,
с искра от радостта невръстна,
ще лумне късо съединение!...

И в купчина от прах превърнат,
Адам, виновният свидетел,
вдън радостта землиста върнат,
навек ще сбъдне тази мъдрост,
твърдяща, че „Човек е пепел!”…

А Бог прахта му ще разсипе
над нови хора и ботаника.
Самотни ще горят звездите!
И нощем ще валят в косите
Космичен студ и Златна паника!...