Sprenger & Institoris, Цигулка, смърт и стеаринов свет
Дата: неделя, юни 06 @ 00:17:20 EEST
Тема: Афективно и шизофренно


Хор на дъждовните утрини и мъгли:

Нощта в ръцете на смъртта предаде
цигулка малка, под пламъка на стара свещ
родена, във заревото кротко
на топящ се стеарин; във тишината
на подземие, притихнало от влага;
от Майстор, млад и помрачен
от за човека най-нещастна вещина…


Смъртта:
Малка цигулка ми сложи в ръцете
една от сестрите ми - хладната нощ;
от длани на Майстор беше я взела,
откъснала, като сочен и сладостен плод,
сетне поставила, вместо в калъф,
от дървена плът изваян умело,
в малък ковчег – детски, лек и премерен
хор:

Той беше събрал
от детски очи светлината,
а после рушил на последното
мъртво дърво във гората останало,
древното, снагата с дебела кора.

От същото дърво във тази вечер
той още неща сътворил – дръжка за нож
и солница, малък ковчег – светъл и фин,
в който нежно укрил
истинска обич - единствена…

Цигулката:

Аз вечно ще зрея в безмълвните длани
на старата майка – кротката смърт;
от сочната гръд тишини ще бозая
и в нейните скути, когато полягам,
в омая ще пращам към тихо подземие
моите трели – вълчи рояци –
слуха му да галят –

там Майстор живее –
от мъдрост любовна, съвсем помрачен,
над малък ковчег – за кукла кутия,
всенощно ридае, длетото зарейва далече,
навътре в дървесната гръд, надълбоко,
току пред зениците, пълни със скръб.


Смъртта:

Какво да сторя със телцето малко,
протегнало към шията ми лъскав гриф?
По хордите къси как да засвиря,
как ще го залъгвам и приспивам,
със кой ли мелодичен примитив;
в чия ли невидима диря
ноти да търся; или подир
в безброй парчета натрошено огледало,
пръснати във пустата гора, да тичам –
за шепа ноти, бледо отразени? –
не, ще трябва в потира ми черен,
умелият Майстор сам да живее…

Хор:

Върху капака на ковчега малък,
той спомена за свойта древност издълбал:

плач и музика, цигулка и ковчег,
остават само след това дете,
след всичките войни на любовта,
която вярно, някои наричат „звяр“.
Той, звярът, без да пита,
се гнезди в пустотата
на сърце, прегърнато
едва, от
предначална
самота.

А надписа (доколкото го помним):
„...Герданите на времето ти скъсах
и всички твои мигове се пръснаха
по подовете мръсни на нощта...“


-------









Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=610