Хелене Хегеман, Из „Axolotl Roadkill“
Дата: неделя, февруари 28 @ 10:15:11 EET
Тема:


Intimacy


Когато Ларс, нашият съсед, е следвал графичен дизайн в Лондон, той, в рамките на проекта Intimacy, е фотографирал миди отвътре и обосновал тази, както се знае, пиклива идея с това, че вътрешното пространство на мидата има много общо с анатомията и мускулния строеж на човека и така.


Мифти (шокирано): Моля?

Ларс: Не, аз тогава го обосновах едва ли не с това, че една мида отвътре... И аз не знам точно, в структурата на вътрешността на една мида има нещо тотално интимно.

Мифти: И това си го предал? Това наистина е ужасно голямо говно!

Ларс: Онзи тип също си помисли, че се ебавам с него, нагло а?

Мифти: Като германски веган с размер на дупките на ушите над средностатистическия не можеш да предаваш миди, когато следваш в Лондон графичен дизайн.

Ларс: А ти какво щеше да предадеш?

Мифти: Знам ли, сигурно щях да преснема филмови кадри от Intimacy.

Ларс: Не, кажи си сега, ама честно.

Мифти: Щях да фотографирам кожа. Щях да предам един цял 35 милиметров филм с кожни проблеми. Или интимни пиърсинги.

Ларс: Сега, ако обичаш, си признай съвсем честно, какво щеше да дадеш!

Мифти: Кой всъщност беше най-обилно хвален от проекта?

Ларс: Някаква тайванка, която беше фотографирала кървящи стъпала и един телефон и такива едни говна и някакви постери, които висяха по стените. И тя каза, че е проследявала паралелни арени, защото паралелните арени са някак си онова, чрез което интимните ситуации най-впечатляващо се запечатват, и тях, едва ли не, тя е проследила.

Мифти: Щях да фотографирам страниците от фотоалбума на баба ми, от които майка ми си е свивала свои детски снимки. Виждаш страниците и онова, което е било някога там и това че са били откраднати снимки, от майка ми, която е мъртва. Никой не знае къде са тези снимки. Смятам, че няма нищо по-интимно.





Социалната лъжа


Когато лъжа аз, то е невротично и принудително. Лъжите ми следват в зависимост от метафизически произшествия. Когато Аника лъже, лъжите ѝ трябва да служат за благото на излъгания или за хармонията на групата или поне за нейната мотивация за успех. В това тя е твърдо убедена.


Ларс: Да, аз сега тотално съжалявам естествено че ви пречим тук, но без Playstation в един такъв пиклив ден си е голямото изпикаване.

Мифти (с небрежен жест отхвърля косите назад): Няма нищо, Ларс! Аз обаче също не оцелях в тази игра тук, не знам, първо изпотръшквах по шестстотин зомбита в минута, но лошото последва по-късно, когато дойде това морско чудовище с това нещо на гърба, и аз не го улучих с котвата.

Ларс: Не е котва, а харпун!

Мифти: Аз мисля, че е котва, защото този тип си беше съвсем спонтанен и точно сега нямаше харпун под ръка на лодката с греблата и после трябваше да забие тази котва в превърналите се в перки предни израстъци на голямата риба, но това аз тогава съвсем не го схванах.

Ларс: Вероятно, защото в началото е трябвало да се освободи кучето от този капан за мечки, а това ти не си го направила. На мен кучето ми се притече на помощ по-късно при тази история с голямата хищна риба, понеже го бях спасил на първото ниво.

Мифти: Дрисливото куче? Тъпо!

Ларс: Да, тъпо.

Мифти: Колко тъпо. Що за тъпня е това, нали? Че човек с натискане на клавиш "Б" убива хора, и като финален ефект всичко се върти само около някакъв бял мелез между Санбернар и Гренландско куче.

Аника: Що за извънземен диалог си водите бе, деца?

Ларс: Блоа, фак, Мифти, обърни се пак.

Мифти (която малко преди това и по невнимание беше обърнала кърваво сплъстения си тил към Ларс, защото искаше да изтича до кухнята и да организира едно бурканче от горчица с безалкохолно Валдмайстер за него и Пикливото Гевезе): Аника ме напердаши.

Аника с превъзходство чрез смях прогонва от света произлезлите от нейното подсъзнание, будещи загриженост садистични тенденции. Никой няма да я обвини някога.

Ларс: Ей, Мифти, колко нахакано прозвуча това сега, не трябва да приказваш такива неща публично, все някой ще повярва.

Мифти: Аника ме напердаши, Ларс, без изпикавка.

Ларс: Съвсем сериозно ти говоря Мифти, публично това не трябва да го казваш, разказваш го толкова сериозно, че ще ти повярват всички хора, ако не познават Аника.

Аника: Сега вече става heavy, а? Затова и преди не вдигахме телефона, някак си е станало така, че Мифти с нейната заебана недисциплинираност пак не е станала, а после по някое време все пак да, а после тя е излязла, но се е върнала обратно! Само си го представи!

Ларс: Ти сериозно ли, Мифти?

Аника: Мифти?

Ларс: Мифти?

Пикливото гевезе: Мифти?

Аника: И след това Мифти изведнъж не щеш ли налита с глава на този детски поялник, който Едмонд е скътал в стаята си.

Ларс: К‘ъв детски поялник?

Аника: На онзи детски поялник, с който дамата с кокершпаньола не улучи Шантал преди няколко месеца, с което Шантал беше предизвикала пътно произшествие. Детският поялник Едмонд си го беше взел на търг от интернет, защото смяташе историята, която върви с детския поялник за супер готина.

Ларс (изпълнен със загриженост към Муфти): Защо пак не си на училище? Защо просто не го избуташ?



След това Мифти хвърля в пожар Берлин-Мите. Удушва Ларс с телефонен кабел, непретенциозно хвърля двугодишното Пикливо Гевезе от третия етаж и обработва Аника с един стоманен реквизит с големината на ръката ?, обшит с остри зъбци и служещ, за да се изтръгват на късове месата от овесената на ръцете жертва и после да се остъргват до кокал. После Мифти посещава Алис, която се излежава дезаинтересовано и козеща на своята тераса на покрива. Мифти приковава Алис към една маса и ѝ слага на гърдите един кафез, в който има плъх. Понеже върху кафеза са сложени тлеещи въглени, плъхът се опитва да си прогризе изход през жертвата.



Междувременно ние седим на закуска, Аника полива половин риталин с нискомаслено какао и разпределя съдържанието на втората опаковка с раци от Северно море на три равни порции. Ларс, Аника и аз се разбираме великолепно.

Аника пита: »Какво щяхте да имате днес в училище?«

»А?«

»Ами какви предмети? Какви предмети изпускаш сега? Математика? Ако изпускаш технически работи, ще имаш двойка в свидетелството!«

»Май днес всички щели да ходят концлагера.«

»Великолепно!«









--------------------------
Бележки под линия::
Axolotl Roadkill - Ашолотъл прегазен на пътя

Ашолотъл - Ambystoma mexicanum - вид саламандър в Мексико. Обикновено в природни условия се среща само като ларва, тоест ашолотълът достига полова зрялост без да претърпява метаморфоза.
Ашолотълът се отличава с необичайно високи регенеративни способности - не само на крайници и органи, но и части от мозъка и сърцето, като възстановените части са напълно функционални.
Ашолотълът е популярен в съвременната масова култура - Покемон Уупър е ашолотъл; Ашолотъл танкс са наречени регенеративните съоръжения от "Дюн" на Франк Хърбърт; герой на детска книжка е.

Roadkill - феномен, познат и у нас, но показателно без да има културна значимост - животни прегазени на пътя.


Преводът е направен по Heleme Hegemann, Aus „Axolotl Roadkill“, S. 91-95, 2010, в издателство Ullstein Buchverlage от Антония Колева.

Intimacy
Социалната лъжа



Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=577