литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Първа част: Вдигни очи!
Деветнадесет истории на прехода.

Нощта на 24 май

един имейл до поетесата Камелия Спасова

Честит Ви празник на словесността!
/Преглеждайте си по-редовно пощите!.../
За съжаление, Ви го честитя през нощта,
ала те празниците на духа са все по нощите.

Четете след това „Вдигни очи!” –
След книгите, отнели ни утехата,
в таз сага най-добре ще проличи
ивайловата версия за прехода.

Душата им по нощната река
се носи сред цветя като Офелия,
простряла свойте восъчни крака
към портите на изгрева. /Така
самоуби се тя зарад Камелия!/

Предговор от утвърден писател

„Гражданин за Коледа си купи
маса, гардероб, бюро и шкаф.
Месец, два – и всичко се начупи!
Но остана гражданинът здрав.

Струпа той остатъците жалки
и замислен рече си тогаз:
Щях да имам хубави подпалки,
но за жалост, парно имам аз!”

Здрасти, Иво, мокриш ли котето?
При нас е весело! /Чакаме те при нас!/

Радой Ралин.

Вдигни очи!

Криминална история.

Не, няма да забравя как
духът ми беше обискиран,
когато в нощния сумрак
в дома ми влезе гост маскиран:

– Вдигни очи! Така, така...
Вдигни и своите крака.
Със гръб се после обърни
към бившите си младини:

И към стената със лице,
вдигни и своите ръце!

Хипермодерни времена

Макар че в теб, родино моя,
не властва още Пиночет,
щом гледам те, си пея тоя
куплет за модите безчет:

В контекстите международни
е моден мултикултуризмът,
а пък у нас са още модни
борбата,
бокса,
културизмът.

Урок по география

– Добре да разбереш кое къде е,
ти карта географска разгърни
и твоят взор, колумбе ненадеен,
ще забележи мрежа върху нея,
названа „дължини” и „ширини”.

– Прекрасна откривателска идея!...
Едно ме само в нея осъмни:
Не ще съзра Родината къде е,
понеже населението в нея
живее в теснини и тъмнини.

Плач бедния мати Болгарии

Майката-Родина стене
върху селския си плочник,
че измъчва я мигрена
в старческите слепочия.

Откъде се взе пък тая
мигрена в старата ни нация?
Позволете ми да зная:
от повсеместната миграция!

Български характер

Всичко вам дължи, чиновници,
европейската ни нация!
По въпроси най-основни
днес в една администрация,

щом аз влязох с ясна цел,
блесна гледката пред мене:
Двама бяха на лице,
всички други – на колене!

Проект за химн

За контрабандата на вино
разтваряй граници докрай –
и с химна фино и невинно
ще кажем: „Мила ни родино,
ти си един подземен рай!”.

Паузата

В любимата ми дясна кауза
получи се голяма пауза.

И мисля си, загледан нямо
във паузата, която само
подобно сянката по пладне
се удължава безпощадно
на залеза към заревото,

дано таз пауза не съвпадне
със интервала на живота.

Топлинка през политическа зима

Политика няма!... Има
тежки ледени контури.
В глухота неизразима
политическата зима
ражда летни диктатури.

Да разравяме нарочно
преспите – подобно тез
мънички врабци – какво че
нечия ръка задочна
готви Златния кафез?

Той ни чака в нашто лято!
И едно се моля сам:
С купола му скъп когато
ни захлупат, свода златен
да не сбъркаме със храм.

Репортаж от въстание

Страната пламна пак от комитети
и огънят на бунта вред бушува:
По върховете луди водят слепи,
а чети от глупци ги критикуват.

Подобно Боримечка се е качил
един издател на възвишен подстъп.
Тоз път ведно с топчето обаче,
очаква се да пукнат още доста.

– Чул те Господ!

За ценностите на дясното

Искаш ли във нашата държава
още някой да ти го натика,
чакай ти от БСП тогава
да провежда дясна политика.

Спряха им парите – те се хвалят!
Но с това поне ни дават знаци,
че проекта десен се проваля,
щом осъществяват го леваци.

Скоропоговорка

в помощ на обучението по турски
за средните училища.

Иска ДПС в момента
поста „вицепрезидент”.
За властта на президента
още няма претендент.

Ще преглътнем прецедента
с тоя вицепрезидент.
Пак добре, че президента
ще си бъде без акцент:

наш клиент и наш агент!

Новите мощи

Тез нови мощи будят в мен съмнение,
особено след дъжд или при влага.
Макар навред да внасят разложение,
самите те не щат да се разлагат.

Вонят с години – омирисват празника, –
а шепнат: „Не побутвайте ковчега ни!”...
Тъй политическите трупове, за разлика
от реалните, остават непогребани!

Наръчник на пътника

Пред мен, на летището, с лик изтрезнял,
познат от Русия. Къде ще замине?
И без да го питам, разгръща ми цял
„Наръчник на пътника”, с глас закопнял,
и с поглед – в небето копринено!

...До Киев пътувам със „Ту–105”,
ти знаеш, широка е мойта родина,
със влака до Талин лекувам съклет,
по Волга със кораб се возя напет.

– А с танка?

– А с танка пътувам в чужбина!

По жетва

Няма вече сърп и чук!
Със глава подобно болт,
гледам аз един морук
как размахва своя „Колт”.

Като гледам как, жетварю,
вместо сърп издигаш „Колт”-а
тая мисъл ме прогаря:
– Няма да е без реколта! –

Жетва е сега зад блока!
А две мацки по бикини
пеят в кръчмата. Какво пък?
Само те ли ще са опак?

В миг: Гърмежи, вой и поплак!.
Спряха. Пейте, бе, робини!

Наркобосът преглежда печата

Душата му скърбеше като странница,
откъсната от свойта благодат,
дордето не разгърна първа страница
на порно-алманаха „Розов свят”.

Там с пози, по-луксозни от позиви,
момичетата пускаха му гратиси!
...И виждаше той всичко само в розово,
/дорде изми кръвта от очилата си/.

За риска на финансовите потоци

Диалектика жестока!...
Ние още се крепим.
Но търговецът зад блока
вчера цопна на дълбко
и удави се в потока
пари – стока – пари прим!

Почистване на младежките пъпки

/от лицето на демокрацията/

От радост телесата си батални
коремът ми през весел смях тресе,
четейки, че две мутри криминални
напуснали съюза СДС.

Ех, двадесет години след Десети
прочиства се от тях Съюзът, стария.
Дано процесът вече ги подсети
най-сетне да напуснат и България.

Част втора: Посвещения

Синдромът на пропялата тълпа

На проф. Светлозар Игов

Когато гледам как зад бента вече
на глупостта реката е преляла,
разбирам аз защо критикът рече,
че днес у нас „тълпата е пропяла”.

Прибирам се във къщи късно вечер.
С жена искам тихо да заспя.
Но кряска по стъгди със шумни речи
и до зори умишлено ни пречи

синдромът на пропялата тълпа.

„Християнство и култура”

Доста робство и тиран(т)ство!
Доста траш и „Сепултура”!...
Имаме си християнство,
съчетано със култура.

Ще отплувам аз зад граница
във Русия на разходка,
че от книжните му страници
сгънал съм си платноходка.

Как спокойно се люлее
синьото море, безбурното!
И под бялата ми рея
със вълните химни пее.

/Християнството, край нея,
по-културно ни е турнато! /

Размразяване на кариерата

И аз, Марине, свойта кариера
поразмразих – дори я рестартирах,
когато, след затвор и Кариера,
най-после в интернет се регистрирах.

Щастливо кликам в блоговете нови,
поглъщам ги с очи, като напитка,
и чувам, с шум на падащи окови,
как трепват с лекота и мойте китни.

За своите творби намерих кът!...
Излязох във пространствата свободни!...
Там мойте песни все ще се четат.
Ти жив да от-клик на духа народни.

Героят на лайфстайла

Три творби сътворил е /в зародиш!/,
а дорде интернета пребродиш,
гледаш: с малко кураж и валута,
дал е триста и три интервюта.

Но не спирай – със патос интимен
ти, любими, и днес говори ни!...
На лъжата краката са къси?
Нищо! Тя компенсира с гласа си.

Люлчина песен,

пята над българския писател.

Що че няма в теб идея,
а в заложбите ти – сила?
Твоя скут като люлея,
пак ти пея: – Рожбо мила!

Ако днес не се наспиш,
как света ще покориш?
Спинкай, сине, нани на,
ще те преведе Врина!

Сонет за Йожени Гранде

Приятни са ми всичките жени,
но аз най-много си харесвам Йожени,
наречена простонародно Жени.
Тя произвежда модни сутиени.

Ала предчувствам, завистлив, народа
ще каже: Жени навъртя години!
Не може тя политика и мода
под мишница да носи като дини.

Така е, знам, политика и чувства
се съвместяват трудно. Ала ето,
тя тежестта на дините не чувства,

понеже подир тънкото изкуство
на модата и снобското си лустро,
тя гордо ги крепи под деколтето.

Ехо от Владайското въстание

На Яница Радева

На ви пушка и раница,
кръстосани на сноп.

Да пазят гладна граница
и незараснал гроб.

Не ща да пазя граница
и гладен да умра,

откак прочетох Яница –
на Габе дъщеря!

Пристигането на Мария

или Краят на постмодерната сатира.

Когато на вратата аз те видя,
обръщам гръб на всички свои тропи
и шумно викам: „Грациас а ла вида!”,
което ще рече: „Мерси, животе!”.

Но след разлом в любовната ни язва,
рогцата си подава пак живота
и с тропите „Вдигни очи!” ми казва,
„Вдигни очи!, преди да си ги склопил”.

Краят на 90-те

/Вопъл към Фортуна/

Няма ли да спре най-сетне
тази глъч и туй дюдюкане,
тези карнавали летни
със които тук закука ни

над листа, като във Рая,
дето, живи, едва дишаме,
та да вземем, най-накрая,
нещичко и да напишиме?

Трета част: Къде завършва пътят за Дамаск

Първите седем
/Педагогическа поема/

Над книгите залягайте без страх,
с надежда и със повече старание:
И днеска първородният ни грях
остава си въпрос на възпитание!

Разбрах защо Адам е във Едем
сгрешил, та още влагата държи ни:
Защото като зрял е сътворен
и му се губят първите години.

Ябълката на земята

Земята плод е, с профила си тъмен,
и с други важни женски очертания,
но все по-често мисля, че света ни
напомня и загниващата Дания.

Щом знанието стане информация,
а сексът – вероизповед, тогава.
навеки е загнила една нация.
или поне поне избутяла е здраво.

Среща по стълбите

/на Светия Синод/
Моя предана съпруго,
обясни ми таз мистерия!
Той твърдеше: „Няма друго
в този свят, освен материя”.

А сега се качва право
на Синода към върха.
Браво на отеца, браво!...
Алпинистът на Духа!

На многая лета, владико!

Постъпката им беше твърде хитра
и тя се заключава във това,
че днеска увенчана бе със митра
една плешива старческа глава.

Да, ще го кажа без сантименталност!
От Божи Дух мистично осенена,
навеки християнската менталност,
ведно с главата твоя, бе спасена.

Тя тъкмо оглупяваше съвсем,
но днес си има двоен нов обем.

Принос към дебата за вярата

„Но ти под расото си гола!”
Гео Милев

Не ме е яд Еклесията наша
под расото че вече ходи гола,
не ме е яд свещеници-апаши
през ден че прекаляват с алкохола.

Обаче други яд, и то основно,
ме трови от години по въпроса:
Че откъм облеклото си мисловно
не е тя просто гола, ами боса.

Заслугите на църквата

Заслуга има нашто православие
за здравия морал на тази нация,
но и с заслуга друга то се слави:
За страшната й деморализация!

И както ние, братя християни,
не можем в Литургията един без други,
така и свършекът световен ще настане,
ако разлъчим двете си заслуги.

Къде завършва пътя за Дамаск

Сънувах патриарха Павле –
той само беше весел днес,
край него всичките кентаври,
за свой себичен интерес,

сред шумния пазар на Сирия
/там свършва пътя за Дамаск!/,
земята пълнеха с насилия
и със търгашески усилия:
„На мене – ти, на тебе – аз!”

Ех, бедни патриарше Павле,
на небесата първи син,
вържи ги твоите кентаври
и ги върни в Йерусалим!

Към превенция на половите болести

Макар вестта да ме покъртва
и жал в сърцето да разгаря,
когато чуя: „Царят мъртъв е”,
не викам: „Да живее царя!”.

Интелигентското мълчание
не е симптом за импотенция,
нито е знак на отчаяние,
а скромен опит за превенция.

Повярвайте, не ми е лесно
да бъда поданик, щом зная,
че горе, в Царството небесно,
сред другите светци във Рая,

бащата за света се моли –
властта ще наследи синът.
Монархия! Вековна болест,
предавана по полов път.

Изпроводяк едного българина за Цариград

За Цариград приятел заминаваше,
на източното слънце да се грей,
и тъй като минута-две оставаше,
а разговора все тъй не преставаше,

пред кораба, с огромнатата му палуба,
самичък аз усетих се да казвам:
„Довиждане! Друг път ще ти разказвам.
И... много здраве на Вартоломей!”

В гръмък смях другарят проехтя могъщо!...
/Смях такъв не чувам тоз модерен век./
– Що се смееш? – рекох – Имам обща същност:
вярващ съм, той – също, значи „наш човек”!

Цариград! Тук всичко ми е тъй познато:
Златните мостове. Босфора... Алеко. /?!/
Век и половина мина, откогато
нашето отечество, на мечти богато,
от града отплува, пъргаво и леко.

Пътища на Запад! Гонене на слава.
Жажда да обхванеш тайни необхватни.
И какво накрая от това остава?
Проливите сини под кубета златни.

То ни е предвечният път към Ориента.
/Пътнико отплуващ, ти не ми смей!/
Пресечи спокойно траурната лента,
а пък наобратно в път към Окцидента,
ще те изпроводи сам Вартоломей.