литература плюс култура |*| GrosniPelikani

човекът седи на пейката вече години наред
вместо във пепелник тръска в няква консервна смет
пепелта пада навън, човекът изпитва досада
или странна радост, щом пепелта в кутията вътре попада
човекът пие вино, а може би пие сок
или въобще от няква газирана течност гълток
допушва, отпива отново, неясно защо се чуди
на смисъла на живота, някакви охлюви други
как така преживяват, нима това е живот
през цялото време да влачиш като камък някакъв срок
във който се криеш да не би случайно да вземеш да пукнеш
а после пак да пълзиш сериозен, спокоен, тръгнал
упорито и нека не охлюв, различни има създания
си мислиш, има, и всяко от тях по своему влачи я
по някаква нещо особено важна като тоя камък работа
а всъщност все тая, те всички приличат на охлюви
човекът въздъхва, оглежда се, после въздъхва още и
пространството е стихийно устроено, неакуратно чак
нещо подобно на срутена плевня или склад
ни стени, нито покрив
наоколо виждаш предмети разположени някак случайно
нелепи и, май, не съвсем реални
дори леко тревожни
замрели и сякаш в очакване на нещо, какво ли
и нататък човекът продължава да си задава въпроси
пак така нелепи и щури, като тия предмети наболи
да речем защо на безносата смърт и викат тъкмо безноса
след като освен нос тя си няма уши, вежди, бузи и устни
какви са на пипане, примерно, на Сатурн пръстените
как новините да чуеш от първа ръка, къде да си хвърлиш
тука боклука, изобщо - къде се дянаха урните
какво има толкова, че да се хвалиш с на раните крустите
при кои обстоятелства капка живак във вода не потъва
защо на системната платка у нас и викат дънна
и т.н.
всъщност от тези въпроси човекът не се изпълва
не са му потребни отговори
той седи на пейката вече години наред
и тъкмо това е нещото дето го кефи първо