Станислава Станоева, кристална памет
Дата: събота, март 07 @ 01:35:01 EET
Тема:
изтръгва се от пясъчното си леговище брегът
облизва сухите си устни
и изчезва в пяната
от тук нататък
ще тъгуват без убежище тревите
преди здрачаване небето става лилаво
бараките по плажа
се разпадат в своите ръждиви дрехи
потъват в пясъка за да векуват
излизат рибите по плитчините
и издишват йод
през острите хриле на прилива
водата се отдръпва всеки път когато я докосвам
скалите се изгърбват
в порестите си мембрани
затварям в каменно мълчание студа
а вятърът го препарира
между солените си страници
събира фасове морето
мълчи и пуши
пуши и протяга
изтръпналите си ръце към хоризонта
а после ляга и заспива
сънува зимата
и тишината вътре в нея
прилив в края на октомври
|
|
|