литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Притча за прасето

Причакало майка ми в тъмното
с копитца като менгемета
мляскаща месомелачка
лаком хълбок похлупак

ограбило ябълковите й устни
млечните й хрущяли излочило
малините пълни с мед
никой друг да не вкуси

преяло и избягало ненаказано
но преди това повърнало мен
сина който не обича ябълки
а се мърси с други свине.

Футбол

Неделя в Нормаландия
от кашоните се носи шум
играчките гледат мач

оловните войничета се надвикват
пластмасовите съпруги
сервират усмихнати ястия

и доливат невидими напитки
в изящни чашки
от разноцветни сервизи.

На другата сутрин
войниците повдигат
оловни глави

на работа
съпругите се търкулват
бели на черни петна.

Портрет с орхидея

Да бъде проникнат и завладян
е недопустимо за този мъж —
най-непристъпното в него място
е смятано и за най-мръсното:

двете полукълба, проникнати
от мозъчен ствол като влечуго
с армия от органи, свикана
да смаже нетърпимата другост.

Мръсната тайна, че е уязвим —
скрита месоядна орхидея,
вместо да е воин непобедим,
да подчинява и да беснее.

Страхът да бъде по-нискостоящ,
да се окаже слаб като жена.

В Борисовата градина

“Ако си мислиш, че ще те приемем вкъщи с друг мъж, и ще ти постелим легло както на брат ти и жена му, жестоко се лъжеш.”
Майка ми

Обичам да те посрещам уморен след работа —
закачваш якето си в липовата алея,
събуваш си обувките в Колодрума
и се просваме за малко в пуха на глухарчетата.
Водата е още топла в голямото езеро —
потопи се в ласките на разпенените лилии,
докато се боря с насъбраните чинии
под Бигоровата чешма.
Зелето е с изгорели крайчета, както го поръча.
Толкова ми липсваше цял ден.
Утре е събота, най-сетне малко време
за мързеливи разходки в розариума.
Не искам да спим на цветните партери тази нощ,
искам да се обичаме върху стръмния скат,
под музиката на Цариградско шосе.
Не се страхувай, когато се събудим,
всичкият боклук ще е изхвърлен
и кофите ще са леки като кокичета.