Фридрих Ницше, Фрагменти за жените
Дата: събота, ноември 04 @ 10:04:26 EET
Тема: Блок за жените


Из “Веселата наука”


Воля и доброволие. — Завели младеж при един възрастен мъж и казали: “Виж, един, развратен от жените!” мъдрият мъж поклатил глава и се усмихнал. “Мъжете са тези”, провикнал се той, “които развращават жените: и всичко, което липсва на жените трябва да се набавя и да се поправя в мъжете, — защото мъжът прави образа на жената, а жената се приправя на този образ.” — “Ти си твърде мекосърдечен към жените”, казал някой от околните, “ти не ги познаваш!” Мъдрият мъж отговорил: “На мъжкия вид е волята, на женския вид е доброволието — такъв е законът на половете, наистина! един твърд закон за жената! Всички хора са невинни за биването си, но жените са невинни на втора степен: кой би могъл да ги посипе с достатъчно балсам и милост.” — “Какъв балсам! Каква милост!” провикнал се друг от множеството: “Трябва по-добре да възпитаваме жените!” — “Трябва по-добре да възпитаваме мъжете “, казал мъдрият мъж и кимнал на младежа да го последва. — Но младежът не го последвал.




Из “Човешко твърде човешко”


За еманципацията на жените. — Могат ли жените изобщо да бъдат справедливи, когато те така са свикнали да обичат, незабавно да усещат за или против? Затова те по-рядко се застъпват за неща, а по-често — за личности: но ако все пак се застъпят за неща, то веднага стават техни радетели и така развалят чистото невинно действие на същите. Така че, когато им се възложи политиката или определени части от науката (например историята), възниква не малка опасност. Защото има ли нещо по-рядко от жена, която наистина би знаела що е наука? Дори най-добрите хранят чак в гърдите си тайното й подценяване, сякаш я превъзхождат с нещо. Може нещата да се променят, но досега е така.

Власт и свобода. — Колкото повече жените почитат мъжете си, толкова те почитат признатите от обществото сили и представи, нещо повече: те от хилядолетия са свикнали вървят приведени, пред всички властващи, кръстосали ръце на гърди, и пренебрегват всяка съпротива срещу публичната власт.




Из “Заратустра”


Щастието на мъжа е: искам. Щастието на жената значи: той иска.

“Погледни, светът за малко беше съвършен!” — така мисли всяка жена, когато е послушна от любов. И трябва да е послушна жената и да намери дълбина за повърхността си. Повърхност е душата на жената, подвижна бурна кожа върху плитка вода.
Но душата на мъжа е дълбока, токът му шуми в подземни пещери: жената усеща неговата сила, но не я схваща. —

Тогава старата женица ми отвърна: “Много комплименти изрече Заратустра и особено за тези, които са достатъчно млади за това. Странно е, че Заратустра малко познава жените, и въпреки това той има право за тях! Не е ли това така, защото при жената няма невъзможно нещо?
И за благодарност приеми една малка истина!
Аз съм достатъчно стара за нея!
Завържи я и й запуши устата: защото тя иначе пищи пронизително, тази малка истина.”

“Дай ми, жено, твоята малка истина!”, казах аз, и тогава каза старата женица:

“Отиваш при жените? Не забравяй бича!” — така говореше Заратустра.




Из “Отвъд добро и зло”


Когато една жена има учени наклонности, то обикновено нещо в нейната половост не е наред.

Досега за щастие просвещението беше мъжка работа, дан на мъжете — с това човек оставаше “сред своите”; и човек трябва да си запази най-после солидните резерви, при всичко, което жените пишат за “жената”, дали жената иска всъщност просвещение за себе си — дали може да иска... ако жената не си търси едно ново труфило — аз все пак мисля, че да/се/труфи спада към вечно/женското? — е, тогава тя ще предизвиква страх — може би с това тя иска господство. Но тя не иска истина: за какво й е на жената истина! Нищо не е от самото начало по-чуждо, по-противно, по-враждебно за жената, от истината — нейното голямо изкуство е лъжата, нейното най-важно дело е блясъкът и красотата.

Да се задълбаваме в основните проблеми “мъж и жена”, да не приемаме тук най-непримиримия антагонизъм и необходимостта на едно вечно/вражеско напрежение, да бълнуваме за равни права може би, еднакво възпитание, еднакви претенции и задължения: това е типичен знак за плоскоглавие, и мислител, който се е показал плосък на това опасно място — плосък по инстинкт! —, може да бъде смятан изобщо за подозрителен, нещо повече, за издаден, за разкрит: вероятно за всички основни въпроси на живота, а също и на днешния живот, той ще идва твърде “къс” и няма да може да навлезе в дълбочина. И обратното, един мъж, който има дълбочина, в духа си, както и в желанията си, също и онази дълбочина на доброжелателството, което е способно на строгост и твърдост и лесно се бърка с тях, може да мисли за жената винаги само по ориенталски — той трябва да схваща жената като притежание, като собственост, която подлежи на заключване, като нещо предопределено да служи и постигащо завършеност в служенето — в това отношение той трябва да се настрои на гигантския разум на Азия, на инстинкт/превъзходството на Азия, както това някога са направили гърците, тези най-добри наследници и ученици на Азия, които както е известно, от Омир до времената на Перикъл, с нарастваща култура и размах на силата, стъпка по стъпка са ставали все по-строги към жените, накратко — все по-ориенталски. Колко необходимо, колко логично, колко човешко/желателно е било това: по това нека всеки си размишлява!

Наистина има достатъчно глупави приятели/на/жените и завъртащи/главите/на/жените сред учените магарета от мъжки пол, които съветват жената, да се обезженствява по този начин и да подражава на всички тъпотии, от които боледува “мъжът” в Европа, европейската “мъжественост” — които искат да свлекат жената до “общото образование”, дори и до четене на вестници и политизиране.

Това, което вливало респект и достатъчно страх в жената, е нейната природа, която е “по-природна” от тази на мъжа, нейните истински хищнически хитри извивания, нейните тигърски нокти под ръкавицата, нейната наивност в егоизма, ... страх и съчувствие: с тези чувства досега е стоял мъжът пред жената, винаги с един крак вече в трагедията, която разкъсва, развивайки се. — Как? И на това трябва да се сложи край? И размагьосването на жената е в ход? Оскучаването на жената бавно приближава? О Европа! Европа!





Преводът е направен по Stopczyk, Annegret (Hg.): Was Philosophen über Frauen denken. München 1980, S. 222-226 от Антония Колева.

Из “Веселата наука”
Из “Човешко твърде човешко”
Из “Заратустра”
Из “Отвъд добро и зло”



Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=226