литература плюс култура |*| GrosniPelikani

За бъдещето не зная много,
но Страшния съд виждам пред себе си.
Този ден, този час
ще бъде възхвала на голотата ни.

В тълпата никой никого няма да търси.
Отец като треска
отново ще поеме кръста
и ангелите, райските животни,
ще разгърнат последния лист на света.
Тогава ще кажем: обичам те. Ще кажем:
много те обичам. И във внезапно възникналата блъсканица
плачът още веднъж ще освободи морето,
преди да седнем около масата.