Херувим Петринов, Илюзия
Или из спомените на един одухотворен варварин край стените на Редесто
Дата: вторник, януари 18 @ 10:06:54 EET
Тема: Седименти
Обикновеното и също тъй зализано море се хлъзга под коритото, пришпорило юздите на Сибилата нещастна
Сякаш ден с подметките на хъркащия в ляво огнеборец идва, Феб и смешната му рикша
Викам, онзи буден ли е или сам да бъда, или да не бъда, за бога — Буда, — песента на рибите не стига, ами и от степите боклуците са на привършване, и време е, ми казваше, да се омитаме
Но скоро в мрежите на вождовете замълчани виждам празно е в душите им, вълните се повръщат с шепота на пърхащите конски ноздри, както лигавият сън в съня по задницата на кобила се сънува прав и пълководецът със пълна ножница не спи, а мечa настрана оставя
Вярно — битките отминаха и идват битки, временно ще патрулирам да е снежно бяла пяната солена, като дойде бурята изпитана — пък ако и попътна — може и да дезертирам
С нови страсти кикотът на жабите и хъркащите старци зад оградата утихват
Нали се сещаш, гъските с подрязани криле все чакат някого, утре само пощальонът е Месия
А отдолу под индигото са двама — сянката на мъж и сянка на жена, вторачени в съвъкуплет, без лист за щавене, че и никаква илюзия неизползваема и девствена, за да е по-тъмна и нощта, и черпакът отгоре пълен
Последния труп вълните донасят
Денят не загнива със залеза
Ти не тъгуваш защото не ме познаваш
Прибоят реве като куче
Следите ти в пясъка искам
Не скърцане между зъбите
Пък и ако опиянен от играта на пяната
без ни едно ребро адамово
Макар после на брега
да се взираш дълго там
Тук аз не съм кормчията
Ах, черното було на едно писмо
което никога не пристига в мълчание
и този безглас пощальон
и този пощенски плик тялото ти
На разкрач от нещо
Ехото отдолу повлича мазно
Тълпата изблъсква някого
В тази точно улица
Или друга
И тъпчи сърцето с невинна ярост
На една страна от ритниците на минувачите
Нагоре перести облаци
Слънцето високо
Тази небесна смрад
Точно като на кино
Нямо нямо кино
Като малък искаше да срещне себе си
Не своя двойник просто себе си
Да се види отсреща или отстрани
Но Той да не го види
Просто като минава случайно
Или си седи на пейката
Нищо особено само дълъг поглед
Минаха години
Размина се някак
Без да се забележи
Вече няма и да се познае, мисли си
И забива глава като щраус
Онзи пък се усмихва загадъчно
|
|
|