| |
Марта Сердà
Между редовете | | Семейни дългове | проза | ¡Todos a babor! | Лаура, с поглед впит в огледалото, притаява дъх и пъчи гърди, усмихва се. Отдавна не бях я виждала такава – вглъбена, далечна... Агамемнон я следи косо от бялото поле, иска да прескочи на следващата страница, да избърза напред в разказа.
Забележка:
Из "Госпожа Родригес и други светове", 1990 г.
Превод от испански: Нева Мичева.
| | |
|
Мануел Васкес Монталбан
Тънкостта е самата церемония | | Плътни течности | интервюта | ¡Todos a babor! | Нелогични, недопустими, нездравословни, непосилни, просто нервни или жанрово неопределени — има толкова незабравими подходи към любовта, че на техен фон кулинарният отдавна не блести с оригиналност (виж трепетно-гастрономическата проза на Джоан Харис с “Шоколад” и “Вино, картофи и червени ябълки”, Лаура Ескивел с “Като гореща вода за шоколад”, Исабел Алиенде с “Афродита”, Джон Ланчестър с “Дългът към удоволствието” и прочие). Макар че — по изключение — се случва и да даде форма на истински откровения. Като шейсет и двете “Безнравствени рецепти” на Мануел Васкес Монталбан, славен барселонски журналист, драматург и автор на криминалета с главен герой Пепе Карвальо, детектив с рафинирано небце. Рецептите на Монталбан прокарват собствена линия в съблазняването. Покрай съставките и чисто физическите условия за тяхното забъркване, в приготовлението на всяко блюдо се включват и стратегии за дирижиране на копнежа, философия на женските типове, степени на близка среща в тъмен и светъл интериор, фразеология на сбогуването, сценарии на любовни завръзки и така до окончателно изтощение на телесните и емоционални сили. Приключението започва от имената на рецептите — “Изкушението на Янсон”, “Прасенце-сукалче Пибил”, “Пълнени смокини по сирийски” — и завършва в нечии обятия.
Н. М.
Забележка:
От испански: Нева Мичева
| | |
|
Феликс Хосе Ернандес
За другарите, непорочното зачатие, най-известния роб в историята и Маями vs. Фидел | | City-lights | пътеписи | ¡Todos a babor! | Материалът е публикуван без заглавие в сайта на испаноезичното списание “XXI век”, с главен редактор Енрике Ернандес и издател Рикардо Бофил (вж. www.sigloxxi.org/bulgaria_hoy.htm). Според автоанонса в интернет, “XXI век” е основано през 1989 г. от Кубинския комитет за човешки права в Маями. От години се занимава с публикуването на текстове на дисиденти от Куба, “стреми се да разпространява идеи, да бъде трибуна за мисълта, изучаването, дебата и интерпретацията на движението за граждански права в Куба”, движи се в посока на “постоянното търсене на преодоляването и, ако това въобще е възможно, на усъвършенстването на човешкото (скалата на ценности, достъпни за човека)”. Старае се да има международен размах, за тази цел си сътрудничи с Фондацията за граждански права “Андрей Сахаров”, катедрата по Свободна мисъл в Института за човешки и трудови права в международния университет във Флорида, ОН, Амнести интернешънъл и други подобни организации.
На 16 май 2002 г. същото писмо е публикувано (вече със заглавие “България” и обръщение “Скъпа Офелия”, вместо “Драги Бофил”) в “първия независим кубински вестник в Интернет”, “Новата Куба”, с главен директор Алекс Пикарк (вж. www.lanuevacuba.com/nuevacuba/felix-jose-hdez-2.htm). Първата публикация е подписана от Феликс Хосе. Втората — от Феликс Хосе Ернандес, “кубински изгнаник, пребиваващ във Франция, преподавател по цивилизация на Латинска Америка в университета на Марн–ла–вале и редактор на Les Cahiers d'Histoire Sociale”. В сайта на университета на Марн–ла–вале няма преподавател на име Феликс Хосе Ернандес.
Заглавието е мое, неточностите в текста (фактологични и правописни) — на автора.
Н. М.
Забележка:
От испански: Нева Мичева
| | |
|
Алесандро Барико
NEXT: мирна революция | | Deus ex machina | публицистика | ¡Todos a babor! | Алесандро Барико е роден през 1958 г. в Торино и е един от най-популярните съвременни италиански разказвачи. Дебютира като музикален критик в “Ла Република”, по-късно е културен редактор в “Ла Стампа”, изявява се в радиото и телевизията, основава в Торино школата по художествено писане “Холдън”. Сред най-известните му съчинения са “XX век” (1994 г.: по театралната версия е направен филмът “Легенда за пианиста” на Джузепе Торнаторе, който бе прожектиран и в България); “Коприна” (1996 г.) и двата “Барнум”-а – сборници от появили се в пресата критически статии на различни теми: от Мария Калас и земетресението, съсипало фреските на Джото в Асизи, до пътешествие в Япония и обзор на творчеството на Калвино (1995, 1998 г.). Памфлетът “Next” излезе във в. “Ла Република” в четири части на 20, 23, 26, 30 октовмри 2001 г., а впоследствие беше пуснат в леко разширен вид като самостоятелна книжка от издателство “Фелтринели” (май 2002 г.) и незабавно оглави класациите по продажби.
Забележка:
Превод от италиански и встъпителна бележка Нева Мичева
| | |
|
|