Райнер Беленбаум
Опа-а, ето нá ти я реалността
Размисли върху концепцията на Догма 1995 | Страница: 3/6
Мифуне
По друг начин стоят нещата при други два Догма-филма, в които също се явяват фигури на идиотия или лудост: в :Мифуне на Сьорен Краг-Якобсон Крестен, един току-що оженен, самоуверен управител на предприятие от Копенхаген, среща своя “слабоумен” брат Руд в Лоланд, чието за чието съществувание Крестен е премълчал пред съпругата си. 10 години Руд и Крестен не са се виждали, но все още Крестен има толкова много начини да се разбере с брат си, да играе, но и да урежда с него необходими неща от всекидневието. Повод за посещението на Крестен в Лоланд е смъртта на баща им, и всъщност той иска да даде Руд в дом, за да се върне после в къщи в Копенхаген, но той отказва да прати Руд в лудница. Крестен не се сърди кой знае колко на Руд, че той му краде пари или че е здраво привързан към детски спомени. Най-сетне той назначава една домакиня, Лива, която трябва да се грижи за Руд. Без да знае, че Лива е проститутка, Крестен се влюбва в нея, и след като тъкмо вреклата се съпруга, шокирана от всичко това, тръгва през глава да се развежда, Крестен се включва заедно с Руд и Лива в една комуна. Присъединява се и малкият брат на Лива Бярке. Тъкмо той, който обича да си прави лоши шеги с другите хора, е впечатлен и въодушевен от дебилността на Руд и развива растящ респект пред “гърчача”.
Краг-Якобсон инсценира лудостта през призмата на изпитани типизации, като например “селският кретен” и градския невротик. Това, че тези типизации улягат и узряват посредством взаимното си съприкосновение, е в съответствие с схемата от конфликти на класическия буржоазен роман. Пространството на разказа тук е един относително затворен свят. За разлика от Идиотите Мифуне не притежава второ ниво на фикцията. Освен това действието е носено от някои клишета, например когато тъкмо Руд печели много пари с един лотариен билет и четиримата неравни аутсайдери се държат в група не на последно място от това.
 Назад (2/6) - Напред (4/6) 
| |
| |
| Накратко | | Райнер Беленбаум разглежда три филма на Догма 95, третиращи всеки по свой начин проблема за лудостта. Прочитът му обръща внимание върху някои теоретически ходове преди да се говори за действителност и илюзия в киното. Позоваванията са както на манифестните постановки, така и на филмовите изпълнения.
| |
| Още сведения |
публикувано на събота, август 09 @ 01:16:22 EEST изпратено от grosnipe
Подведено под:
Краища | От немски | кинокритика |
9748 прочита
| |
| Бележки под линия: |
[1] Въпреки че Зигфрид Кракауер в своята теория на филма (Siegfried Kracauer, Theorie des Films 1960) на отделни места говори за външна реалност, с определението на тези реалност като едновременно “физическа” той отпраща към човешкия възглед за това външно.
[2] Расизмът тук се явява като морално по-малко осъдителен от малтретирането на детето или по-точно като негово последствие?
[3] Когато Ницше разглежда трагедията като “въздигната високо над действителния ход на изменчивост на смъртното” и сочи, че чрез нея “Пропастите между човек и човека отстъпват на едно надмогващо чувство за единство” (Nietzsche, 1872), то на него може да му се опонира с това, че има и ръкотворна трагика.
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.33
Гласа: 3
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|