Ивайло Мерджанов
Любов до края и отвъд | Страница: 1/3
АВГУСТ 22, НА ПЪТЯ
Като мисли на цвете
ти влетяваш в ума
и размирие сееш
в тая болна душа
Ти си спомена чист
на сърцето – широко
като светли лунички
по лице синеоко
Твойте думи играят
стародавна игра
на желания тайни –
и любовна война
Ти си слънце и песен
моя тъмна съдба –
като огъня, бесен
аз мълча и горя
Отговорът е ясен –
ти улучи целта
и душевната болка
пак из мен се разля
Празни улици днес –
и вратите заключени
обикалям нощес
като духче изгубено
Спирам, питам за теб
но те няма в Града
нося горест в сърцето
пред вратата стоя
Обикалям навсякъде
озлобен и самотен –
а ти вечно си някъде
сякаш сън невъзможен
После пак се напивам
с телефона в ръка –
номерът не набирам
и нелепо мълча
И обичам те – още
аз съм мъртъв човек
ти си гвоздея тънък
за душата – ковчег
Ще залитам от мъка
аз към гробния дом –
а от мен те отмъкват
вечно, винаги с взлом
За сърцето строшено
ти не ми говори
в самотата калено
нека вечно боли
Да, любов е това –
по-корава от гроб
тя оттатък смъртта е
като огнен въртоп
А са светли очите
хищно цвете си ти
цяла вечност да тичам
в жълто-белите дни
Ще целуна небето
в твойте светли очи –
точно там, докъдето
словото си мълчи
Аз съм бавна разруха –
малка, тленна шега
и обичам оттука
до отвъд вечността
Катастрофата беше
само светла игра
тъй пияница пада
по очите в снега
Август месец сега е
дните бавно горят
сякаш само смъртта е
все пред нашия път
За целувка не моля
ти ми каза, нали
че объркал съм нещо
в мойте празни мечти
Аз съм лудия, дето
тича вечно към теб –
заблуден от сърцето
и подвил колене
И от думи пиян
в пустота – самоти
ще залитам докрая
в твойте малки мечти
Нека винаги скитам
тъй нетрезвено млад –
от надеждата движен
в тоя призрачен град.
Напред (2/3) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на четвъртък, февруари 06 @ 20:15:28 EET изпратено от noridan
Подведено под:
| * | поезия |
8730 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 0
Гласа: 0
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|