Sprenger & Institoris
Приспивна песен |
вечерният светлик затихва пред вратите на
сърцето ти, дете; и ми запяват гласовете в
етера на твоята кристална кръв..., поех те
като стръкче от исоп в обятията си гранитни,
и все копнея аз, да тръпнат те, миг после края;
малко – след свършека – докрай обладани;
утихнал, в утеха финална – крехкото ухание,
мириса на някакъв порив небесен, на твоята бяла и
ангелска плът, посред здрача във мене, изгряла –
Йорданска прохлада, инак – най-топла отрада;
нежно видение за невидимо – тялото, цяло;
аз, във ръцете си, що съм събрал – разтреперани –
твое достояние, на непомерна красота – като
Анархия и като Хаос – принципи на безначално утешение...
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на събота, септември 21 @ 01:40:52 EEST изпратено от emiliyanez
Подведено под:
| * | акростих |
3318 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 0
Гласа: 0
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|