Пламен Петров: Сказание за пребиваването във Франкфурт <br />на лорд Пацан от Дръстърбург - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Веднъж, понеже писна му от скуката, налегнала го в Дръстър,
Пацан събра каквото трябваше от собствения си багаж,
изкъпа се, прилежно се избръсна
и пъхна се в майбаха си, готов за воаяж.
Целта му бе отново Алемания –
страна, известна с многобройните си красоти
и станала поредната му мания,
така че той безсилен беше да ѝ устои.
Бе ходил вече там преди една година,
за първи път когато я видя,
установявайки, че много се е минал,
щом в нея досега не е живял.
Тогава бе гостувал на барон фон Пеев,
прославил се с таланта си на оперен певец
и възцарил се във старинен замък в Хесен,
макар че къщи имаше във Дръстър и Средец.
И заразен от благородния му пример,
Пацан реши по-често там да пребивава,
затуй сега на път потегли,
вместо на скуката да се отдава.
След як траверс от денонощие и половина
по разни пътища и магистрали
накрая в Дойчланд той пристигна
и си нае хотелска стая.
Попаднал беше всъщност във Франкфурт –
градът на Ротшилд и на Гьоте
и на бакалина незнаен Курт,
пласьор на бира и картофи.
За два-три дена го изтръшка цял,
видя разкошните му катедрали,
дори по Майн със кораб бял
разходи се с германки млади.
След туй площада „Рьомер” посети,
просмукан от история велика,
и умилен от неговите старини,
замалко той не се разхлипа.
В съседство пък небостъргачи,
ефирно към небето устремени,
изящни, стилни, фантастични,
неръкотворни сякаш и неземни.
Съзирайки ги, лордът бе потресен,
не му се вярваше, че са от хора построени –
усетил тъй мощта на Хесен,
разбра, че тук са просто съвършени.
А дамите – и те върховни,
елитни прелестни матрони,
потомки мили и чаровни
на франки, готи и масони.
Той мигом хлътна по една от тях
и с нея заживя съвместно –
проникна в местния хайлайф,
взе да издава даже вестник.
А щом фон Пеев върнеше се от турне,
събираха се всички на купони,
разпускайки със музиката на Бизе,
Вивалди, Моцарт и Бетовен.
Активно включваше се лорд Пацан
и в другите прояви на елита,
чрез своята любима или сам
общуваше редовно с артсредите.
И стана той ценител блед
на всички видове изкуства,
започна Лесинг да чете
и Класик-радио да слуша.
Но скоро писна му и от това,
удари го внезапно шок културен,
пък и носталгия го връхлетя
по родните проблеми и абсурди.
Затуй отново в своята кола
се метна и подкара я на Изток –
там, дето като утринна зора
сияеше дворецът му край Истър.
И дето плебсът, за особата му закопнял,
отдавна чакаше го в къщи да се върне,
уверен, че любимият му господар
в германец няма никога да се превърне.
Но не позна, защото духом той остана там,
а в Дръстър се завърна само телом,
почувствал, че заветната Дойчланд
ще бъде винаги the best за него...

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а