Владимир Сабоурин Мостът над София |
на Мария Вирхов
Животът губи своя вкус
за вечеря люти чушки
на котлон с гол реотан
мъртвите разчистват терена
за живите но са по-големи.
Аз не сънувам
облегнат на леко открехнатото крило
на трикрил гардероб наблюдавам в полумрака
леглото пред себе си и се събуждам
Голото дете с отрязана опашка
говореше и каза
на поповата лъжичка
Градът е плоска карта
разгръщам книжката
с надигащите се картинки
Мостът сива ивица
сложена на кръст с канала
Нямам време да отгърна
на следващата страница
Дъгата на моста под който тече
реката на живота ми.
| |
| |
Още сведения | публикувано на събота, октомври 01 @ 04:43:16 EEST изпратено от vsabourin
Подведено под: Краища | * | поезия |
2255 прочита
| |
Рейтинг | Средна оценка: 3.87 Гласа: 8
| |
Инструменти | Версия за печат
Препраща на друг
| |
|