литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Ивайло Иванов
Сонетен венец за Мария




КОГАТО АНГЕЛЧЕТО ПЕЕ НАД МАРИЯ


Прелитайки със нежност над пейзажа ти,
ще пусна във колет два нови клипа,
в които се съдържат тези важности,
над чийто дух сърцето ми изхлипа!...

Когато Ангелчето пее над Мария,
когато то с един пакет лети,
не бива, под крилете му, да крия,
че всичко за сърцето ми си ти.

А долу, на шахматени квадрати,
за да не бъде тъжна и сама,
разстила в миг полята си благати
огряната от слънцето земя.

Земя, чиято пазва ме приема,
когато кацне твоя мил летец.
Земя, в чиято гръд, с една поема,
ще легна аз под форма на мъртвец.

Но за това е рано! Вдигай своите
гърди като заснежени била.
И бедрата твои по завоите
зови ме пак към нежните недра.

Над теб лети летеца. Бог-чертожник
с пергел описва кръг над теб и мен.
Към теб лети. На вечността заложник
на чувствата ти, време, в пълен плен!...








ИЗСЛЕДАНЕ НА ТВОИТЕ ДИПЛИ


По-хубава от всичко на земята,
по-прелестна от песен и екстаз!...
Щом вятърът размята ти полата,
изпадам аз в небесен, тих „Екстаз”!...

Когато в миг усмивката ти румена
разпукне се, подобно изгрев чист,
забравям мигом на „дискурса” думите
и пак съм оня звездночист артист,

който със лира, лък, тръба и флейта,
на ветровете шепнейки: „Недейте!“,
самичък души твоята пола.

Изследвам красотите ти, Мария,
и зърнал те отдолу, що да крия,
през перископа казвам ти: „Ела!“...








МОИСЕЙ СИ СПОМНЯ ЗА МАЙКАСИ


Харесвам те затуй, че си красива,
че си огромна по обем и ханш,
че дишаш във врата ми, толкоз живо,
река ли да потърся аз реванш,

полегнал върху тебе. Във врата ти
тогава тъй красиво дишам аз!...
И колко пъти, Боже, колко пъти
транссублимира тъмната ни страст,

избликнала в фонтан бахчисарайски.
Така е. По бахчиите му райски
разхождат се два ангела с крила.

Прехвърчат риби. Смее се тръстика.
И Моисей от кошницата вика:
„О, маминко, над мойта гръд ела!”...








РИЦАР СЛЕД ТУРНИР


Много бих желал да зная,
но – действително да знам,
за какво мечтаят в рая,
без въобще да ходя там!..

- В рая крепък на полата ми?...
- От сърце те душа там!...
С най-дълбоките си атоми,
без противогаз и срам,

в твойте дипли и дантели
в туй, което днес се стели,
от прекрасния ти ханш,

много бих желаел, Мери,
всичко туй да ме застели
като рицар след реванш!...








МРАМОРНА СКУЛПТУРА


Подобно ренесансова Мадона
излята си от мрамор и от страст.
Бедрата ти са петата колона
на чуждите амбиции у нас.

Гърдите ти, две нощни катедрали,
сакралността на този свят крепят.
И вярващите всичко биха дали
под свода им да бъде всеки свят.

Да бъде свят! Но може ли? Къде ти!...
На рамото ти звездни еполети
в миг кацат във великденската нощ!

И като някой ангел ти, Мария,
отлиташ към призвездната стихия!...
И се стопяваш в черния разкош!...








БЕЛ ЕПОК


А мене любовта превърна в миг
във птиче на едно извито клонче.
От там със чуруликащ, чист език
аз пея ти от росното балконче.

А ти отдолу, с цветното чадърче,
минаваш в твойта вечна „Бел епок”.
И чувствам аз, че Господ е добър, че
за теб се грижат Скункс и д-р Спок.

Е, щом като и двамата се грижат
за туй, Мария да не вижда грижа,
какво остава пък тогаз за мен?..

Аз знам, с добрата страст на „Бел епок”-а,
от теб, широкопола и широка,
и Яворов ще бъде вдъхновен.








ЖИВОТ И СМЪРТ – СИАМСКИ БЛИЗАНЦИ


„Добро утро!“ – ти шепна в захлас,
„Добро утро!“ – ти шепна така, че
туй небе, като Еклесиаст,
на тъгата със чувствата плаче!...

Таз Луна, като зла Дездемона,
пак зад було от облак се крий.
И в бедрата ти, пета колона,
двойно дъно съзираме ний!...

Какво друго ни, Марче, остава,
освен в злостната, шумна гълчава
на това, дето вечно се крий,

„Добро утро!“, под дъжд непреставащ,
да ти шепна. „Добро!“ да додаваш.
И във капка светът да се свий.

Но когато разсъмне – така, че
туй небе пак престане да плаче
и изцъкли обистрена вис,

в миг врабче – като малко сираче –
край полата ти ще заподскача,
покрай капки от чист звездопис.

И бедрата ти, пета колона,
вече няма света да страшат.
И с Отело в ръка, Дездемона
ще поеме познатия път.

А Луната, зад сребърно було,
с Облак Златен ще да се венчай.
И ще гръмне със слънчево дуло
на „Росатом” в челото, комай!...








ИЗЛИТАНЕ В СВОБОДНИЯ КОСМОС


Всичко ми е хубаво у тебе!...
Нежна и красива, и добра!...
Гушнат и прегърнат като бебе,
с пръстчета от розова зора,

мило те докосвам по врата ти.
Моето съкровище си ти!...
„Майчица!” ти шепна и зова те,
сгушен в скут от розови мечти.

На изпрано дъха твойта пазва!...
Слънцето на устните залязва,
но изгрява сребърна луна.

Нека със скафандъра край нея
като в люк прозрачен да живея
в теб, ракета, Космос и жена!...








ПСАЛОМ НА ВЕЧНОСТТА


Удари вече сетната камбана
и ето, за раздяла дойде час.
И ти, Мария, стройна и засмяна
подобно ангел слизаш пак към нас.

Богродица, с Кръстителят Йона,
покланят се от двете ти страни.
И на полата стройната камбана
звъни над нас, не спира и звъни!...

И пинии в градините разцъфват,
и славеи чуруликат във екстаз.
Допреш ли се до нещо, то възкръсва,
и вечната си младост спомням аз.

Ненужно е живота тук да славя,
че сам се слави с пищно тържество.
В градината ликува твоят славей,
нарича те „жена” и „божество”.

И пеят горе сферите небесни,
и търси Диоген Еклесиаст!...
И, сам пиян от ангелските песни,
с най-чистата същност виждам аз

как ти, вихрушка есенна, размяташ
полите си със песен над света!...
Ликувай, пей, танцувай над земята,
пренасяй ме оттук през двата свята,
ти, бездна между мен и Вечността!...












  
Още сведения

публикувано на събота, април 16 @ 21:22:24 EEST изпратено от iivanov

Подведено под:
| * | поезия |

2217 прочита

Още в тази връзка
· Ивайло Иванов


Най-четеното в блок :
Основоположения на пиронизма (І, 1–30)


Рейтинг
Средна оценка: 4.33
Гласа: 3


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Сонетен венец за Мария" | | 1 коментар

Коментари за Ивайло Иванов, Сонетен венец за Мария (Оценка: 0)
от grosnipe (info@grosnipelikani.net) на събота, април 16 @ 21:30:18 EEST
(Сведения за читател )
Коментари за Ивайло Иванов, Сонетен венец за Мария ето този линк.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.19 Секунди