литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Румяна Райкова
Очите ми – тези скръбни вдовици
Страница: 1/8






Очите ми – тези скръбни вдовици от кръста нагоре


“Жалко, че не се срещнахме другаде. Някъде съвсем другаде, разбираш ли какво искам да кажа? Където би могло да е различно. Не като тук.”
Из “Сбогом, Гари Купър” Р. Гари


Всичко това е заради
онази част от стъпалата ми
която върви срещу мен –
треперят камъните с избледнели ириси
състоява се танцът на вятърни сенки
въпреки протеста на миглите и белите дробове
си извайвам вечността във смирението и скулите
разликата между преспа и локва е незначителна
залезът ни нанизва на стръмният си гръб
никак не ми се говори когато не е известно
Who took the cookie from the cookie jar
след всички закуски с отчаяние
отвъд синият хълм прибоят се втурва
в кораловите рифове и засяда там завинаги
звездите са изстискани смокини
върху гримасата на любовта
сме черно-бели черно-бели тела и думи

Всичко това е заради
онази част от сърцето ми
която си позволи да липсва –
хълбоците на оживяването потъват в пясък
изравят се гладните чайки от нощните дюни
след всяко твое обичам те
арфите събличат траурните рамене
преглъщам сълзите си толкова обикновено
като някакъв планктон полепнал в гърлото
морето разпечатва с все по-дребен шрифт
кардиограмата на учестеното случване
разсипани в памучни процепи
ограничаваме зимите поради липса на криле
от погребения на светове на себе си да натежим
късно е без да мога да избегна нито щрих ни контур
от дъгата на която съм увиснала
сме черно-бели черно-бели тела и думи


издишам те бавно с очите си –
тези скръбни вдовици от кръста нагоре









Напред (2/8) Напред



  
Накратко
Очите ми – тези скръбни вдовици от кръста нагоре
Само в един миг безвремие
Баща
Какво правят моите мъже?
Рибарят и кръчмарката
Под въздействие на Хеnta Absenta
Венецианско преспапие
малък Китай

Още сведения

публикувано на понеделник, март 28 @ 14:48:58 EEST изпратено от iivanov

Подведено под:
| * | поезия |

6624 прочита

Още в тази връзка
· Румяна Райкова


Най-четеното в блок :
Основоположения на пиронизма (І, 1–30)


Рейтинг
Средна оценка: 4.31
Гласа: 16


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Очите ми – тези скръбни вдовици" | | 1 коментар

Коментари за Румяна Райкова, Очите ми – тези скръбни вдовици (Оценка: 0)
от grosnipe (info@grosnipelikani.net) на понеделник, март 28 @ 15:47:49 EEST
(Сведения за читател )
Коментари за Румяна Райкова, Очите ми – тези скръбни вдовици ето този линк.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.09 Секунди