Вергил Немчев: Изгрев - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

- Аре по още една водка. - Мъжът вдига чашата и отмята глава, изливайки остатъка от течността в гърлото си. Той е около трийсет и пет-годишен, със синьо дънково яке и дълга, оредяваща коса. От дясната страна на носа му червенее тънък белег. Другият, по-млад, носи сив суичър и червена бейзболна шапка на нискоостригана глава.

Паркът пустее в сутрешния здрач, около масите се търкалят смачкани чаши, фасове и слънчогледови люспи. Нощният барман дреме в дървената постройка, опрял глава на разгънат върху плота вестник. Другият се пресяга за цигарите, пали и опира лакти на масата.

- Не знам. Май по-добре да ходим. Нещо стана много студено.

- Не, бе, понеже има още половин час, докато тръгнат трамваите. Да не чакам сам, разбираш ли.

По-младият се изправя и с несигурна походка се отправя към външната тоалетна. Другият влиза в заведението, бута бармана, който се сепва и отмерва по сто грама в старите чаши. Клиентът оставя банкнота на вестника, взима ги внимателно и, без да каже нищо, излиза навън. По-младият е застанал в слънчевото петно на алеята и се протяга срещу лъчите. Онзи му подава едната чаша и двамата бавно закрачват между дърветата. Пресичат булеварда и застават на спирката пред киното. На другия тротоар някакво момиче разкопчава каишката на далматинец, задържайки го с крака и кучето хуква през парка. По-младият сяда на перваза на витрината на магазин за електроуреди, другият остава прав с чашата в ръка.

- Трябва ни пейка.

Листата на дърветата потрепват беззвучно, тротоарът блести в ранното утро. След няколко минути двамата пускат олющена бяла пейка на плочките и се стоварват върху нея. Дългокосият диша тежко, издухвайки кичури коса от лицето си. Другият се изправя и разтрива рамото си.

- Дай я към слънцето.

Дългокосият разтърква носа си с палец, от което жилката на белега побелява. Надига се с мъка, продължавайки да пъхти, и прихваща отново края на пейката. Чугунените крака простъргват по плочките и пейката застава напряко на тротоара. Двамата взимат чашите от витрината, сядат и кръстосват крака. Един клошар застава пред тях, поглежда ги въпросително и се обръща към контейнера до бордюра. Жена в сив костюм се приближава, тракайки с токчета, поглежда за миг седящите, промъква се между пейката и ствола на дървото, и застава на спирката зад тях. Жълт опел-такси спира от другата страна на улицата, шофьорът излиза, затръшва вратата и се навежда към прозореца на капанчето. Докато чака кафето си, поглежда през улицата към двамата.

Релсите изтракват под колелата на приближаващия трамвай. Вратите изсъскват и жената в сивия костюм се качва. Ватманът изчаква няколко секунди, гледайки през отворената врата към двамата на пейката. После затваря вратите и потегля, продължавайки да се взира надясно. Релсите прозвъняват, трамваят се отдалечава, задминава клошаря и след половин минута спира на долното кръстовище.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а