Коледа. Или замръзналата Лета |
Преамбюл
Защо дните от Рождество до Ивановден се наричат „мръсни дни”? Защо тогава подир залез слънце човек не бива да излиза вън от къщи, а през деня не трябва да напуска и цивилизованото землище на селото? Как защо? Ами защото именно тогава ни тресат най-яростните януарски студове, реката Лета безнадеждна е замръзнала и душите на умрелите, като румънски вълци, идат от земята Каравлашка към нас!...
Затова и Добрият юнак с Добрата коня трябва да обиколи зимното землище на селото, сиреч - периметъра и основанията на света, за да го очисти от деструктивните хтонични сили на отвъдното и да препотвърди цивилизаторските си права и функции над него.
Ала сега, додето вън е още Коледа, а той се бави и не си го е обиколил, стойте си вкъщи, гледайте си телевизия – и треперете! Кой вие тъй отчаяно и страшно от декорите на серийния трилър? Дали е вълк или душа на мъртъв ближен?...
ПЕСЕН НА ВЛАШКИТЕ ВЪЛЦИ,
при преминаването на Дунава
Йордан Радичков, Из пиесата „Суматоха”
Турну, Турну Магурели,
Турну, Турну Магурели –
бисер на земята каравлашка,
златна овца сред поле зелено,
мечта на мечтите ни! Ауу!...
Турну, Турну Магурели,
Турну, Турну Магурели –
Аляска на новите светове,
белязана с белег от вълча следа,
земя на дедите ни! Ауу!...
Турну, Турну Магурели,
Турну, Турну Магурели,
потънала във зеленина до пояс!
Млади язовци при пълна луна
твоите кукурузи бастисват.
Сатраяска Турну,
сатраяска!
Айрашá Магурели, Ауу!...
х х х
А вънка пара дъхът хората,
скрипти снега, звънти псувня,
и тримата мъже се борят
срещу огромната свиня!...
А тя квичи, а тя се мята,
и дърпа тънкото въже!...
Виж – бял сняг, алена – свинята,
и черни – тримата мъже.
Четвъртият изважда ножа,
опитва го о мръсна длан,
и, през четинестата кожа,
го втъква в тлъстия гръклян.
И коледно-жестоко туй е,
а те се смеят с гърлен глас!...
Свинята хърка. Тъмна струя
в миг блъска в бляскавия тас!...
И със опашчица извита,
тъй както тялото ѝ бе,
душата на свинята литва
пембяна, в синьото небе.
В. Петров, „Палечко”, 1942
СНЯГ
Няма да намеря горе
никой в къщата, освен
на прозореца в затвора,
зимният намусен ден.
Само снежни топки мокри,
с бърз и ненадеен бяг.
Само сняг и зимни покриви,
зимни покриви и сняг.
Снежни шарки пак ще има,
пак във ланшната тъга
срещите от друга зима
ще ме завъртят сега.
Ще ме жилнат с люта горест
непростени грехове,
и прозореца догоре
дървен студ ще окове.
Но когато с нежни тръпки
в миг пердето затрепти,
в тишината с мерни стъпки,
като бъдещето – ти
ще застанеш на вратите,
в нещо светло, с изглед благ.
В нещо бяло, явно шито
от нападалия сняг.
Борис Пастернак, „Теми и вариации”, 1931
СНЯГ
Тази бяла, небивала зима
в паметта ще остане опазена
като приказка бяла – без име,
нито писана, нито разказана.
Този чужди град, смътно обикнат,
с островърхите къщи и замъци,
дето вечер фенерите никнат
с бледожълти, безтрепетни пламъци.
И безкрайните улици, сплели
дълги сенки и клони дантелени.
И ний, първите стъпки поели –
от съня и покоя извели ни!...
Ще се нижат дни, черни и бели,
с неотменния знак отбелязани.
За което сме вчера живели,
днес сами може би ще погазим ний.
Но през някоя коледна вечер,
с две въздишки, несетно отломени,
ще потеглят на път отдалече
двете сенки на нашите спомени.
И ще спрат в този град, и ще идат
в остарялата черквица бляснала,
да отслужат една панахида
там – на нашата младост угаснала.
Елисавета Багряна, „Вечната и святата”, 1927
СНЯГ
Над тези хоризонти от желязо
и тези булеварди от асфалт
поне един път няма ли да слезе
снегът от небесата като бял
и лъчезарен ангел? Аз не вервам!
Във този черен като въглен град
ще бъде зимата наверно черна,
незнайни – ангелите и снегът.
И ако слезе някога, без жал
жестоки ще го стъпчат със обувките
стражарите и проститутките,
ще му почерни белите пера
димът от гарите и от комините.
Бял сняг ще има само във градините,
където са играели деца.
Атанас Далчев, „Стихотворения”, 1929
СНЯГ
На Атанас Далчев
На всяко общество наемната утайка
дъхти на приеми, разврат, парфюм.
Туй е една разглезена и алчна шайка,
това са хора с ловък, хитър ум.
Те бдят, слухтят и прегрупират сили,
да не извършат някой грешен ход.
Да не изпуснат службата, автомобила,
апартамента, лесния живот.
О, сняг, ти, който не разбираш нищо,
измий очите ми със свойта белота!...
Нали човек оре, изгражда жилища,
лекува болести, воюва със смъртта?...
Той в бъдещето гордо ще премине,
и алчност, и суетност надделял.
Тогаз не само в детските градини,
навсякъде снегът ще бъде бял!...
Александър Геров, „Най-хубавото”, 1956.
СНЯГ
Радостният снежен пух
вън покриваше балкона,
но в тоя миг дочух
„Звън!”, и вдигнах телефона.
„Ало?”, някой изрева.
„Ти ли си, гадино мръсна!”...
И веднага след това
връзката ни се прекъсна
Нагрубиха ме така,
а пък не… не се обиждах!
Със слушалката в ръка
пътя си изминат виждах:
Никого не съм убил,
никого не съм излъгал.
Никого не съм следил
с нож в ръка зад някой ъгъл.
Кой ще бъде? Няма кой!...
Сбъркал ме е с друг човека!...
А снежинките безброй
вън се стелеха полека.
И аз чувствах се сред тях
като тях далеч от злото,
и под звънкия ми смях
стапяше се на стъклото
малко снежно колело
сред рисунката сребриста.
Дявол, хубаво било
съвестта ти да е чиста!...
Валери Петров, „Дъжд вали – слънце грее”, 1967.
Забележка: Подборка: Ивайло Иванов
| |
| |
| Накратко | „Грозни Пеликани” поздравява своите читатели.
| |
| Още сведения |
публикувано на събота, декември 18 @ 20:45:01 EET изпратено от iivanov
Подведено под:
Спорадична антология | * | поезия |
2907 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 5
Гласа: 4
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|