Емилиян Иванов
Мир и формалин | Страница: 1/3
* * *
Имам нейде, в мозъчните фуги,
странно име – на Трихексифенидила;
и никакви чужди конструкти – по-груби –
фантастни и празни, моята душа не е родила…
Имам в ума, във дъха си понятие,
за някаква жизнена, чиста субстанция –
една официнална форма в необятните
му, негови обятия – инстанция
първа – за трансцедентален делир;
и финална – за насъщен и безкраен пир…
Има, има във Трихексифенидила,
благи гласове със трели мили!
Напред (2/3) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на четвъртък, декември 09 @ 20:44:14 EET изпратено от emiliyanez
Подведено под:
Разпръсква изгревът | * | поезия |
4889 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 5
Гласа: 2
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|