Sprenger & Institoris
Из „Афективно и шизофренно” | Страница: 2/4
В потта на некролозите
...тъй както, и понеже завистта начупва ми душата; и с триъгълници, пирамиди,
със кристали и шила извътре ме боде, по-остра, но прогнила и от суета, дори;
запявам песента за славата ни разболяна, от изключваща дизюнкция – по-строга, по-вкопана до корен – надолу, във лепкавата кал на ум, неепистрофиращ никога; та в изкопа на слепи тетики – безброй – аз жалката си власт – увяхнала несвяст – да впиша…
…И в мисъл за смъртта, все по-тревожно устните треперят; подобно некролози,
чреслата се потят във зноя циротичен на безсмъртни празноти; със детски бяс
запращат най-незначещите имена нагоре, към един невидим връх на мрака; все
по-високо – към хладната повърхност на нечии очи от пожълтял гранит…
 Назад (1/4) - Напред (3/4) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на петък, септември 17 @ 00:25:49 EEST изпратено от emiliyanez
Подведено под:
Афективно и шизофренно | * | проза |
6011 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 5
Гласа: 1
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|