литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Ивайло Иванов
Кратка история на България. Колектив






По Св. Константин – Кирил Философ

Боже Светотворче, що създаде
видим свят и дивен свят невидим,

що и малко разум не ни даде,
та в живота празни да не бидем?...





По Св. Константин Преславски

И както са предрекли и пророците,
Христос ще дойде да сбере народите.

– От днешната Европа на пороците
недейте по-далече да ги водите!...





По Св. Йоан Екзарх – „Шестоднев”

Душата на човек е жива същност
и проста, безтелесна и безплътна.

А пък според Лакан тя липсва всъщност
или, ако я има, е безпътна!...





Из „Похвала за Цар Симеон”

Великият между царете Симеон,
могъщ владетел и Борисов син,

се върна и държа се като слон
в стъкларски магазин. Амин? Амин!...





Из „Закон за съдене на хората” – 9 век

Най-напред и преди всичко подобава
да се говори за божественото право

на кохортата покрай „Литературен вестник”!...
Едва тогава ще ти кажат „Браво!”,
дори да бъдеш маг или обесник!...

При всяка разпра, спор и набеждаване,
обръщай се към Журито за награждаване!...

Стопанинът, кога оре земята си,
не бива, до добичешката гръд,

да впряга непременно и жената си.
По гръд и плът те мъничко делят!...

Когато някой някому дължи известна сума,
а вторият на първия отказва,

да се обърнат
към архивите на вестник „Дума”!
/Или – към куфарчето, генерирало зулума!/
Там ще открият коренът на свойта язва!...





Из „Панонски легенди”

И папата тогаз прие Методия
с „Осанна”, слава и големи почести!...

И подир кратка
реторическа прозодия,
положи го под сводовете плочести!...





Из „Гръцкото житие на Св. Климент”

А този наш отец и чист светилник
потомък бил на европейските ни мизи.

Молете му се, като пред закрилник,
щом дойде ред на европейските ви визи!...





Из „Похвално слово за Св. Константин – Кирил Философ”

Кой може да разкаже добротата
на пълния му с подвизи живот?

Освободи от всички пранги брата,
и сложи ги връз простия народ!...





Из „Черноризец Храбър – „За буквите”

Прочие, преди славяните нямаха книги,
но бидейки езичници
– все пак
поддържаха необходимите интриги
с черти и резки в исторически мрак!...

Щом кръстиха се, бяха те принудени
да пишат с гръцки или римски букви –

с какво и от кого били изнудени,
със оглед, европейското статукво!...

А после Бог, който всичко урежда
и всяка твар привежда към спасение,

започна постепенно да уврежда
и тяхното безкнижно самомнение!...

Бог най-напред не е създал нито еврейския,
ни еленския, нито друг език!...

А е създал, за жалост, манихейския!
За справка – шифрограмите на СИК!...

И както отначало се извежда
детето на училище: „Алеф!”.

Тъй баба ми извежда с тънка прежда
и днеска всяка „Алфа” на гергеф!...

И втора буква има. Тя е „Бета”!
Със своя фин обем напомня тя
прекрасните гърди на Жулиета!
Копнеж един от мен по Вечността!...

Когато някой драска си със креда
по циглата неразгадан мотив,
изписва трета буква. Тя е „Цеда”!
На кака Цена профилът щастлив!...

Това са осемте славянски букви
/С две думи – всички!/ и се произнасят –
„алеф” и „бета”, „гама” и „статукво”.
Тежко му, който смей да се занася
със тях!





Над книгите на Св. Патриарх Евтимий

Започва повестта за оногова,

що спонсорира Църквата Христова.
И нека Господ му признае тая благодат
дори и в Рая, и в трезорите на „оня свят”!...
Защото той преискрено от Бога
прие на изобилието рога
и беше мъж велик, достопочтим,
и главното – представител на ТИМ!...

А тези, дето ще обичат добродетелта,
да заповядат в лагерите зад телта!...





По Григорий Цамблак

Ако отмалко беше вникнал със ума си
във долните и тленните неща,

не би крещял тогава вдън съня си
при всяка гледка: „Мацка ли? Не ща!”...





По Константин Костенечки

Средец е град във европейските предели,
един от славните и бележити градове.

Ако поиска някой да ни смели,
пак в „центъра” му ще ни позове!...





Из „Ходене на Богородица по мъките” – апокриф

Такъв човек
по добре да не беше се раждал!

Защо, Пресвята Майчице, защо?...
Защото е Хаин Боаз изграждал?
Защото е на ближния досаждал?
Разбирам, антихристово тесто!...





Димитър Кантакузин – „Молитва към Богородица”

Майко на Бога и Царя на всички,
Майко на всичко добро и желаемо,

пак ме мълчат и ме слагат в кавички!
Как да разбирам това „означаемо”?...

Да бяха слети раждането и смъртта ми,
не щях да вкуся жизненото тление!

– Не може! – казва чичко Фройд. – В съня ми
смърт и любов са слети по рождение!...

Не изживях аз дните свои праведно,
лицето си посрамих аз безстидно!...

Ех, някои лицата свои правят, но
в морален смисъл то е по обидно!...

Лишен съм аз от сладостта божествена!
Лишен си ти от радостта мъжествена!...

Бъдещата болка е всеобща!
Ей само тука няма спор изобщо!...

Съдилището Даниилово ме ужасява!
Изтляват там порочните ми свойства!

Кой? Даниило Пешикан в катранна врява?...
Ми, той те е сменил тогаз, не бой се!...

Вас моля аз, получили спасение,
вас моля аз, отхвърлили живота!...

Спасете ме от мойто самомнение,
пак сам ще си намеря аз Живота!...





. . . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . ?! . . .





По Георги Сава Раковски

Славна държава вече изчезла!...
Залязла прежна велика слава!...

И подир два-три века излезла
пак на Борисов тя от ръкава!...





По Добри Чинтулов

Стани, стани, юнак балкански,
от сън дълбок се събуди!

Със Ганьо, по баща – Балкански,
ти битието осмърди!...

И тъй, ний много претърпяхме,
докога още ще търпим?

Додето туй, което сбрахме,
премине в шепите на ТИМ!...

Тъпчете турски племена,
пълнете с техните тела
пространните равнини,
долове и рътлини!...

Европа щом рече „Ела!”,
да има отде да се мине!...





По Петко Рачов Славейков

Дядо Петко, остаряваш,
гасне вече буйний чар!...

Като Ани Илков ставаш:
грозно-хубав, млад-и-стар!...

Изгрея нощната лампада,
разлея хладна светлина!...

Повей, повей, ти, хубост млада,
над спалната злочестина!...

Оплаква ветер вас, бучи, нарежда,
но вие не скърбете – до ще час,

когато с тънка кукувича прежда
той ще повие в почвата и вас!

И в смъртта си, душо мила,
и над гробните врата,

рекламираше „Верила”:
„Препарат против смъртта!”...

Жестокостта ми се сломи! Аз клюмнах.
Аз клюмнах и във себе си проклех

наивността на тази страст безумна –
да бъда пръв „плейбой”, какъвто бех!...

Гърдите на злочестата вдовица,
кога прегръща дребни си деца,

напомнят анти-кризисната пица.
Срещнете я с нажалени сърца!...

Не растат саминки в поле цветовете,
нито птички пеят сами в пролетта!...

С устни на осминки гледат ме и двете!
О, блажена мъдрост, жад и нагота!...

Дор на небо ясно слънце,
и на очи свят, живот,

ще изпивам аз до дънце
тоз вермут със онзи скот!...





По Христо Ботев

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира.

Чудно, но после, посред народа,
доста „роднини” той си намира!...

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът –

да ѝ вдига аз краката,
даже да си найда гробът!...

А ти, боже на разумът,
защитниче на робите,

дай на моя род Еразъмът –
глупост имат си народите!...

Ех, мой дядо, тежко време!
Ралото едвам се влачи!...

А Венета – тежко бреме! –
над корема едвам крачи.

Бог да прости баба Стойна,
тя пееше, ти ореше!...

Нямаше да ѝ сладкопойна,
наобратно ако беше!...

Боже, с гръм ти разсипи ме!...
Ветре, в прах ти разнеси ме!...

Пак им пратих тез терцини –
пак не видях мойто име!...

Но себе си, брате, губя
тия глупци като мразя!...

– „А-а-а, мигар трябва да ги любя,
себе си за да опазя?”... –



Следва Продължение!…









  
Накратко
Апострофи по старобългарски и нови автори

Още сведения

публикувано на понеделник, август 30 @ 15:47:13 EEST изпратено от iivanov

Подведено под:
| * | пародии |

2083 прочита

Още в тази връзка
· Ивайло Иванов


Най-четеното в блок :
Основоположения на пиронизма (І, 1–30)


Рейтинг
Средна оценка: 5
Гласа: 4


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Кратка история на България. Колектив" | | 1 коментар

Коментари за Ивайло Иванов, Кратка история на България. Колектив (Оценка: 0)
от grosnipe (info@grosnipelikani.net) на сряда, септември 01 @ 15:44:44 EEST
(Сведения за читател )
Коментари за Ивайло Иванов, Кратка история на България. Колектив ето този линк.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.13 Секунди