литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Томас Хетхе
Из „Любовта на бащите“
Страница: 1/2




Аника се нарича Аника на приятелката на Пипи Дългото Чорапче, и винаги, когато ми се налага да се сещам за това, отново се ядосвам, че не бях го предотвратил тогава. Ръцете на кормилото, погледът към шосето, с ъгълчето на очите наблюдавам, как с малкия пръст на лявата ръка тя отново и отново приглажда един и същ кичур зад ухото и праща смс един след друг. Пръстите се гърчат без прекъсване нагоре и надолу, черният лак върху нейните по детски къси нокти е нов, дълга до брадичката и черна от скоро е нейната всъщност руса коса. Колко горда беше тя на тринадесетия си рожден ден, че най-накрая вече не е принудена да пъпли на задната седалка – точно година и половина оттогава. Все е била по-малка от онази ларва от детската телевизия с раиран пуловер, подстрижка купичка и този зайчест глас, сега вече не е и никога повече няма да бъде, сега онази другата ще я следва, винаги и навсякъде, безмилостно като призрачно дете. За нищо на света не трябваше да допускам тя да получи това име.

Престанала е да щрака и се взира навън в далечината, която се разгръща около колата. Телефонът е евтин Samsung, на който блещука златна верижка с множество дрънкулки. Откакто се е качила в Хамбург, почти не сме говорили помежду си. Кафяви поля под шуплесто бяло небе. Няма сняг за Коледа тази година, пак няма, поне тук. Почти може вече да се помирише морето.

Къде е къщата? В Кампен ли?

Не, не в Кампен. Сузане е намерила нещо в Хьорнум.

Тъпо, казва тя.

Никога още не е била на Силт. Но преди да успея да се ядосам на отговора ѝ, тя поставя детския си въпрос. Всеки път, когато преди я вземах от майка ѝ и всеки път при последната прегръдка на къщната врата, когато я връщах обратно, тя питаше едно и също. И като преди, сега също тя опитва да звучи при това възможно по между другото. Ще можете ли някога отново да се понасяте, ти и мама?

И както винаги аз не знам какво да отговоря. Колко много мразя майка ѝ? Че нощем все още лежа буден, толкова години след раздяла ни, и след някоя кавга по телефона, някое писмо от нейния адвокат, някое провалено споразумение, все още нагледно си представям, как чертите на лицето ѝ се сгърчват, най-напред от изненада, после от болка, и как моите удари я запращат в някаква стена, как тя пада, викове, сълзи, всички тези работи? Аника е свалила кецовете си и натиска стъпала в жабката. Носи спортни чорапки в цвят пинко на Nike, които не стигат даже до кокалчетата.

Ах, миличко, казах аз. И за да не трябва да я гледам в лицето, се правя, че тъкмо се концентрирам много старателно върху движението. Онова, което има значение е, че ние и двамата те обичаме.

Тя гледа навън към шосето и кима безмълвно, до гуша ѝ е познат този отговор, изважда си iPod-а от джоба на якето с качулка на черни и червени ивици и си нагнездва слушалките. Моят подарък за рождения ден от последната година. Твърде скъп, протестира майка ѝ, такива подаръци били скрити агресии срещу нея, и родителските ѝ права. Когато се налага ме няма за дъщеря ми, това е по-важно отколкото скъпи подаръци. Когато женският глас от Customer Services на Apple ме попита, дали желая гравиране, аз първо отказах, но после реших друго и продиктувах: На Аника от татко с любов. Страхувах се, че няма да приеме подаръка, понеже това изречение, фрезовано в розово елоксирания метал, би могло да предизвиква неудобство. Но то дори изглежда ѝ харесваше, това изречение, което звучи така, като че всичко е наред.

Нищо не е наред, мисля аз и качвам колата на горната платформа на автовлака. Вдигам ръчната спирачка, слагам на първа и изключвам мотора, без Аника да позволи да ѝ смутят слушането на музика. Как ли ще е? Сузане смяташе хрумването за великолепно, заедно да празнуваме Коледа, но, какво ще стане, ако на Аника не ѝ хареса? Ако не се разбираме? Ако иска да се върнем в къщи? Погледът ѝ се губи във фактически сивото небе, което е опънато високо над ниската земя. Понякога тя с този детски жест, с почти свити в юмруци пръсти, си отмахва косата от лицето.

Всеки път е странно, че можеш да наблюдаваш плъзгащия се покрай теб пейзаж, без да трябва връщаш поглед напред, в правоъгълника на предното стъкло, в прозореца на автофилма. Пропътувам годишно над 40 000 километра, от книжарница на книжарница, и когато дресираното тяло въстана срещу необичайната ситуация, на мен наистина ми става малко лошо, докато аз седя зад волана, ръцете не на кормилото и кракът не на педала за газта, а колата въпреки това пътува, обаче с едно поклащане, което изобщо не подхожда на автомобил, а по-скоро на гондолите, с които ходиш да се возиш във Венеция по Canal Grande. Гъсто гъсто заставате в тесните ладии, мъже в палта от камилска вълна, чанти за документи в ръка, стари жени с кърпи за глава, които те здраво завързват срещу влажната зимна мъгла, уморени деца с втренчени погледи, всички заети да балансират кръгообразните движения на черната лодка. Затварям очи. Аника тихо жужи, с гърленото бръмчене на глухите, нейната музика. От скоро се случва да обичам някои от песните, които тя слуша, макар да не мога да запомня имената на групите и да намирам тинейдж-лицата на CD-обложките за глупави. И понякога сега тя разказва неща, които не само ме интересуват, защото тя е тази, която говори за това. Отново отварям очи. Почивни станции и конски обори, оградени поляни, боядисани в бяло врати на дворовете под мокрите покриви от тръстика. В посока на морето хоризонтът започва да мъждука и дрезгавината се издига като пушек. Влакът ускорява. Като че спиците на две огромни колела от двете страни на дигата в погледа ни се накланят гъсти редици от одялани дървета, между които се намира сиво-кафявото море, като че е било събрано там в плитки езера; за един кратък момент се виждат огледални водни повърхнини, после те се изплъзват в сивото и вече се надвесва следваща редица талпи.

Какво е това? Пита Аника, прекалено силно.

Дървени буни, за подсилване на дигата.

Тя не ме разбира, изважда слушалките, а аз търся думи. Там садят разни работи, които удържат глината и отвеждат водата, обяснявам аз.

Аника кима. Изглежда гнусно.

Да.

Повече не ми хрумва нищо, което мога да кажа. Водата е кафява, и малки кафяви птички стоят вътре, човките в мокрото. Мисля си, че всъщност съвсем не е толкова отдавна, когато я взех на ръце и я наблюдавах как заспива. Как усмивка се плъзга по мъничкото ѝ личице непредназначена и случайна като облак в небето. Удивено се повдигнаха веждите над затворените очи, и още си спомням: аз се чудя, дали тя не сънува. Челото ѝ се набръчква вероятно за най-пръв път, и на мен ми се ще да знам, защо. После тя се протегна в съня, като че е най-важното на света, каквото и да беше. Влакът намалява и сивото на небето в ляво от дигата изсветлява, водата почти охра. Прокашлям се от страх, че тя би могла да долови по гласа ми колко ми липсва, въпреки че нали е тук. Погледни, небето!

Проследява погледа ми с очи. Да.

Влакът стига до Морсум, недоразвити малки борове се превиват зад дигата. Църковната кула на Кайтум и бреговата линия на острова от страната на плитчината. Конете по ливадите носят наметки.

Това Силт ли е?

Да, това е Силт.

Жилищните блокове на Вестерланд влизат в полезрението, далекопредавателната кула, нацепените ваканционни къщички в редица с изградени капандури, на прозорците бели дантелени пердета и навсякъде еднаква светеща коледна декорация. Плакати на Hermès, Lui Vuitton и Bulgari. Магазинът за напитки до гарата, заемната за велосипеди, Lidl и Edeka. Днес, в първия празничен ден за Коледа, всичко е затворено. Влакът спира, а аз паля мотора, докато тя отново нагнездва слушалките на iPod-а.

Какво слушаш? Питам бързо, преди да натисне плей.

The Kills.








Напред (2/2) Напред



  
Още сведения

публикувано на сряда, август 25 @ 14:35:42 EEST изпратено от grosnipe

Подведено под:
| От немски | проза |

2205 прочита

Бележки под линия:

[1] Клиф – стръмен, отвесен бряг, резултат от механичното въздействе на прибоя.

[2] Halligen – малки неукрепени с диги острови в Севернофризийските плитчини на Балтийско море. По време на прилив те биват изцяло покривани, с изключение на изкуствените хълмове, на които са изградени къщи. Повечето Халиги са остатъци от погълната от наводнения суша.

[3] Blanker Hans – образ на бушуващото Балтийски море.

[4] Grote Mandränke – така са наречени двете опустошителни наводнения след бурите от 1362 и от 1634 по бреговете на Балтийско море.

[5] Местността Рунголт е била едно от седемте съборни места на някогашния остров Щранд, погълната от наводнението на 16 Януари 1362.

[6] Църковните дървета биват посаждани в близост до църквата още при изграждането ѝ.

[7] Die Wilde Jagd – народен мит за явления на нощното небе, в които са разпознавали ловна дружинка от свръхестествени същества. Наблюдавани са най-вече по време на дванадесетте коледни дни (между Коледа и Богоявление).

Още в тази връзка
· Томас Хетхе


Най-четеното в блок :
Основоположения на пиронизма (І, 1–30)


Рейтинг
Средна оценка: 0
Гласа: 0

Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Из „Любовта на бащите“" | | 1 коментар

Коментари за Томас Хетхе, Из „Любовта на бащите“ (Оценка: 0)
от grosnipe (info@grosnipelikani.net) на сряда, август 25 @ 14:50:03 EEST
(Сведения за читател )
Коментари за Томас Хетхе, Из „Любовта на бащите“ ето този линк.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.18 Секунди