Стефан Гечев
Играта на сенките | Страница: 1/4
ОРФЕЙ И ЕВРИДИКА
Не, древните се лъжат, те не са разбрали.
През дългия си и обратен път от лоното на Хадес до дверите, от светлина огряни, Орфей, сега изпълнен със студа разумен на онзи свят на мъртвите, със образи и сънища, които бе видял там долу, изпаднал в размисли геометрични.
Той казал си, че, ако се завърне с Евридика отново във света на планините, на зверовете, птиците и хората, той няма вече да е сам и цял (какъвто трябва да е винаги певецът).
Но още по-ужасна мисъл му дошла:
Как би могъл да не устои на чара на вакханките, ако при него се намира Евридика? Значи тогава нейното присъствие ще го спаси от бесните прегръдки на жриците – мечтана смърт за всеки, който не към мъртвите във Хадес, а към света на мъртвите в небето се заглежда?
Когато стигнал дверите от слънце озарени, Орфей решил:
Обърнал се, с безкрайна смърт погледнал Евридика и тя изчезнала във виолетово сияние.
А той – самичък, цялостен, се върнал
сред светлината страшна на света!...
СМЪРТТА НА ОРФЕЙ
Не лъвовете алени със златни гриви, не мечките със тъмносиня козина и бели нокти, не тигрите, на зебри гъвкави прилични, ни динозаврите от борове по силни и високи, с хиляда зъби и с муцуни остри,
които се събираха край канарата мъдра, за да слушат от звуците внимателни и прости на неговата лира, които обещаваха на всички зверове една звезда в сърцето,
не те, внезапно недоверчиви и сърдечни, разкъсаха сърцето свирача (те бяха му повярвали за цяла вечност),
а жриците на бога Дионисий, който желае (такава участ Слънцето е отредило) животните животни да останат, а хората – да не забравят, че са от пръст и нищо друго, и че на пръст ще станат най-накрая, и затова им подарява, като за утешение земните им радости, дара да си не спомнят нищо друго,
– те, неговите жрици, в слънчев бяс и унес, разкъсаха Орфей на части и кървавите тежки късове разпръснаха по върхове и по дъбрави!...
За наше щастие, той нямаше сестра или любима, като прабрата си Озирис, и затова на нас се падна жребият (велик и нежен жребий!) – да дирим частите му, да ги съберем и възкресим отново.
И нас самите с него, може би!...
Напред (2/4) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на понеделник, август 16 @ 20:47:06 EEST изпратено от iivanov
Подведено под:
Антология | * | * |
5950 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 5
Гласа: 3
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|