литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Юдит Херман
Из „Конрад“




След петдесет метра, беше писал Конрад, се срещат пет пътя. Поемате по пътя през вратата от ковано желязо, по „петия“. Към жълтата къща.

Петият път беше пясъчен път. В ляво малък поток, маслинова горичка, между дърветата кози, които отегчено вдигаха глави. Колата люшкаше. На завоя горе на склона стар голям обор, граден, високи прозорци към езерото, капаците затворени. Пред тях накрая на пътя жълтата къща. Италиански палацо. Затворени капаци на прозорците. Бръшлян. Два балкона, единият към планината, другият към езерото. Една тераса, смокинови дървета, агаве, бугенвилеа. Можеш, факт, да чуеш цикадите, каза Ана от задната седалка, благоговейно удивление в гласа. Слязоха от колата, оставиха вратите отворени, веднага се разпръснаха.

Алисе тръгна обратно нагоре по пясъчния път към къщата на Конрад и Лоте. Камъче в сандалите. Погледна нагоре към черната планина зад къщата и се присви. Заизкачва се по широки стъпала между огромни, тропически лавандулови храсти. Бръмбар-рогач, ярко червен, телцата завързани едно за друго. Бързаха. И шумоленето в дърветата, лек вятър. На терасата седеше Лоте. Терасата, без една сфера от сив камък и без стола, на който седеше тя, беше празна. В долната част на къщата три врати, две затворени, средната отворена до процеп. Лоте стана, когато Алисе стигна на терасата, посрещна я, и те се поздравиха с една проучваща прегръдка, така предпазливо, все едно другата би могла при допир да се разсея във въздуха.

Ето те и теб, каза Лоте. Тя се усмихна и престана да се усмихва, когато не се усмихваше бръчките около очите ѝ бяха бели. Лоте беше на седемдесет години. Конрад също. Повече от четвърт век по-възрастни от Алисe. Всичко мина добре? Пътувахте хубаво? Задаваше въпроси с тон на констатации, но въпреки това очакваше отговор.

Да, каза Алисе. Всичко мина добре. Беше уморително. Но сега сме тук, и се радваме, Лоте, аз много се радвам.

Лоте каза, Конрад е болен. Болен е за съжаление, нищо страшно, само малко температура, но е в леглото.

Тя посочи към средната врата, зад врата беше тъмно, нито звук не проникваше навън. Той не иска да го поздравяваш такъв, лежащ на легло, не му се иска така. Ще дойде по-късно при вас, Лоте се усмихна отново, изглеждаше като нещо между ирония и тъга. Беше почерняла от италианското слънце, носеше рокля от лен, не омачкана, бледовиолетова и лека, акуратни дипли на фалтите, и верижка от сребристи, гладки камъни към това. Изглеждаше толкова отпочинала, така порядъчно, Алисе се сети за всички заведения по магистралата от изминалите десет часа, за музиката от радиото в умивалните, мириса на урина и дезинфектант, развалените дозатори за сапун, за своето собствено донесено с нея лице в едно огледало от изподраскана ламарина. Зарадва се, че не трябва да поздравява Конрад сега; той можеше да съхрани своята си представа за тяхното пристигане: картина на едно пристигане.

Ела, каза Лоте меко. Ще ви отключа жълтата къща.

Тя вдигна малка връзка ключове, която трябва да беше държала през цялото време в ръка, беше седяла с ключовете в ръка на терасата, беше ги чакала, и Алисе си помисли, че Конрад беше този, който ги беше поканил. Беше негова покана, той беше обсъдил поканата с Лоте сигурно, но беше негова идея. Ела ни на гости и си доведи, когото искаш. Алисе си избра Ана, без Ана не искаше никъде да ходи. И румънеца, понеже той винаги беше учтив и имаше хубави обноски. Може и защото не беше влюбена в него. Доколкото тя знаеше и Ана също не беше влюбена в румънеца. Това тя беше предложила на Конрад, той се беше съгласил. А сега беше болен. Температура. Иначе той щеше да им отключи жълтата къща и да я покаже. За него би било, в това Алисе беше сигурна, голяма радост. Последва Лоте надолу по стълбите, бавните отмерени крачки на Лоте. Не се обърна още веднъж към средната врата. Бръмбарите-рогачи се разбягваха, изчезваха във фугите на камъните.


Жълтата къща имаше три етажа и шест стаи. Алисе взе стаята под покрива, стаята, в която преди беше живял Конрад, преди да беше построил с Лоте сталата. Стаята беше квадратна, два прозореца на две страни, тясно легло вътре, шкаф, червен килим с втъкани черни шарки и точно в средата маса, от която Алисе можеше да вижда върховете на планините от другата страна на езерото. Ана взе съседната стая. Смокинови листа на покривката върху широкото легло и една врата към втория балкон и друга една към една баня с вана, бляскави арматури, сини плочки и две мивки пред две огледала. Стълбище надолу към втория етаж, без перила, златна кордела на стената, която меко се плъзна през ръката на Алисе. Спално бельо, колосано и изгладено в раклата под стълбището. Румънецът си беше намерил най-малката стая. Прозорецът засенчен от бръшлян, метално легло и маса до него, полирано дърво, фини интарзии. На партера кухнята, трапезария, дневна, дълбоки дивани пред камината и в библиотечката игри за дъждовни времена, монополи, не се сърди човече, шах. По стените рамкираните рисунки на децата. Децата на Лоте и Конрад, три. И рисунките на внуците, пет. Книга за гости до телефона. В големия килер зад кухнята хладилник, в който Конрад предишния ден беше сложил една диня. Алисе минаваше от стая в стая и разтваряше енергично всички капаци на прозорците, после вратите към балконите, пръстените на завесите тихо потракваха един в друг. Светлина на масата в стаята на Конрад. И фин прах.

Ана развърза раницата, хвърли всичко на леглото, бели поли, рокли и блузи с червени рози по тях. Крем против слънце. Книги. Три слънчеви очила. Кампари, им извика румънецът от долу нагоре към тях, направо не можеше да се издържа. Как мислиш, каза Алисе, облегната на рамката на врата в стаята на Ана, кръстосала босите стъпала и сключила ръце на гърди, дали днес да не идем и да поплуваме? Е натуралменте, каза Ана, ти как си мислиш.

От кухнята една врата извеждаше пред къщата, а друга към трапезарията. Седемнадесет крачки от кухнята през трапезарията, дневната и една бяла врата с две крила към терасата. Терасата беше седмата стая, каменен парапет, възглавници отгоре. Алисе седеше на скамейката до кухненската врата пред къщата. Гущери по стената на къщата, уютното им шумолене в бръшляна. Няма повеи на вятъра вече. Нищо. Тя поседя така известно време. После стана и отиде в кухнята, мина безмълвно покрай румънеца и седемнадесетте крачки обратно навън към терасата, където Ана седеше на каменния парапет, облегната на една колона, на червените възглавници, чаша в лявата ръка, превито коляно, склонена настрани глава и сплъстените коси сплетени в детска плитка. Тя се усмихна на Алисе, показа счупения си ляв преден зъб. Какво облекчение да я види.

Какво облекчение да те видя, каза Алисе. Изобщо няма да повярваш, няма да повярваш.

А ако все пак да, каза Ана.

Това нищо не променя, каза Алисе.


Когато слънцето се беше скрило, те поеха по пясъчния път надолу, покрай козите през голямата порта от ковано желязо до ристорантето долу на крайбрежната улица. Nuovo Ponte. Лоте беше казала, че трябва да отидат там да вечерят, да изпият чаша вино, и чак утре да ходят да пазаруват. Тя беше оставила Алисе да я представи на Ана и на румънеца, отсъстваща и по-скоро безразлична, с школуван и бегъл поглед. Беше се извинила за неразположението на Конрад и беше отложила едно общо ядене в чест на този ден за утре. Румънецът беше изискано куртоазен и галантен, Ана също, само дето тя по конституция не беше в състояние да прикрива склонността си към дезертиране, към автономия. Лоте беше го отбелязала, мимоходом, но точно. Детската плитка. Зъбът. Деколтето на Анината рокля. И какво казваше всичко това за Алисе, тя също си беше отбелязала. Те и тримата се бяха показали.

Вървяха дружно един до друг, румънецът в средата, Ана от ляво, Алисе от дясно. И значи ти ще ни поръчваш, каза Алисе. Всичко ти ще свършиш. Вино и маслини и сардини и хляб. А утре ще отидеш и на фризьор. И ще си подстрижеш и ти веднъж косите. При бръснар, Алисе имаше чувството, че главата ѝ ще се пръсне, ако не ѝ дадат веднага изпие чаша вино. Румънецът свърши всичко това. Лековато. Като на игра. Подобаващо иронично. Намери масата, кръгла маса с бяла покривка под лимоново дърво на очъкален участък в малка градина пред ристорантето и до улицата, поздравяваше келнерите и отговаряше на техните превземки, buongiorno, come va, bene, grazie, bene, grazie, benissimo, разлистваше менюта напред назад, рекапитулираше лозарски региони, реколти, сортове. Алисе затвори очите. Отпи червено вино после. Ядоха сардини и чушки и малки бели хлябове, напоени със зехтин. Румънецът разказваше за лятната ваканция от своето детство. Седмици на източния бряг на езерото, от другата страна, на едно място за къмпинг в един фургон с палатка отпред и пластмасови столове, и всяка сутрин събуждане, ставане, веднага отиваш в езерото, плуваш дълбоко навътре. Бури, идването и отминаването на бурята. Черна плесен по стените на фургона, филигранни цветя. Гумени ботуши, якета за дъжд. Вместо нещо сладко зърнистият прах на разтворим чай смучен, докато езикът се подуеше и се удебелеше. Масло против слънце. Водорасли по водата. Мъгла. С въжената линия веднъж нагоре към върха, горе наистина сняг, лунен пейзаж, сиви сипеи и въздухът съвсем разреден; с въжената линия отново надолу в лудата сигурност на топлината. Вечер канаста с размекнати от влагата карти за игра. Джин Рами. Бридж. Припоено овче сирене. Комари около лампата за къмпинг и мирис на керосин, пушенето на фитила.

И аз още знам, как беше тогава, каза румънецът. Свършило е вече, но аз още знам съвсем точно, как беше тогава. В Италия румънецът, помисли Алисе, беше щастлив човек. Тя не разбираше, защо беше така, но във всеки случай това можеше да се види ясно. Той се носеше. Ушите му стърчтаха далеч от главата. Лицето му сияеше. Точно начин на живот е, каза Ана, сви рамене, вдигна чашата си с вино и каза, salute, и, погледни, това е Лоте, тя посочи към улицата, където в оранжевата светлина на уличните лампи Лоте слизаше от колата.

Алисе отмести стола назад и стана. Остана обаче права до масата, докато Лоте стигна при тях. В скърцането на чакъла и шумотевицата на гласовете на другите посетители една просека на беззвучността, през която Лоте се приближаваше към масата им. Лоте направи протестен жест с лявата ръка. Стойте си седнали, моля. Нищо няма. Тя каза, но на Конрад все пак му е малко по-зле, отиваме в болницата, сигурно ще ни върнат обратно в къщи, въпреки това, на мен ми е по-спокойно така. Температурата е много висока, какво ядохте, аха, сардини, сардините са хубави в Nuovo Ponte, но следващият път трябва да си вземете сепии, от грила.

Може ли да поговоря малко с Конрад, каза Алисе.

Естествено, каза Лоте.

Конрад седеше на предната седалка, облегалката беше значително спусната назад, той по-скоро лежеше, отколкото седеше, но носеше хубава изгладена светла риза и се усмихваше закачливо на загриженото лице на Алисе. Тя отвори вратата на колата, и те си подадоха ръка, той пое нейната ръка в своите две ръце, ръцете му бяха сухи и горещи. Алиска. Той каза, не си го представяхме така, нали, нашата виждане отново. Обаче така е сега, а утре ще е по-добре, странно съвпадение е. Може би съм бил твърде развълнуван от пристигането ви.

Алисе нищо не каза. Тя остави ръката си в неговите ръце. Той погледна покрай нея към масата, на която седяха румънецът и Ана, и каза, ето ги значи твоите непознати приятели. Той малко присви очите. Тъмната Ана и румънецът. Ще се поздравим утре. Добре ли се чувствате?

Да, каза Алисе сериозно. Цялото опиянение, изтощена нервност, раздразнителност внезапно бяха изчезнали. Добре се чувстваме, Конрад. Само ми се искаше ти да се чувстваш по-добре.

По-добре се чувствам, каза Конрад. Те в тази болница още от приемната ще ме пратят обратно в къщи. Лоте се притеснява, това е всичко.

Лоте са качи в колата, затвори вратата, издърпа колана през раменете и завъртя ключа в стартера. На ключа висеше камък, прозрачен, голяма водна капка. Конрад пусна ръката на Алисе.

Значи, до след малко.

Да. До след малко, каза Алисе. Тя се изправи, затвори вратата на предната врата толкова меко, колкото беше възможно, и се загледа след колата, как тя се отдалечаваше надолу по улицата, сви по крайбрежната улица и беше изчезнала.





Забележка: Преводът е направен по Judith Hermann, Aus „Alice“,S. 52-63, © S. Fischer Verlag GmbH, Frankfurt am Main 2009 от Антония Колева.






  
Още сведения

публикувано на сряда, юни 30 @ 16:25:12 EEST изпратено от grosnipe

Подведено под:
| От немски | проза |

1507 прочита

Още в тази връзка
· Aus „Alice“
· Юдит Херман


Най-четеното в блок :
Основоположения на пиронизма (І, 1–30)


Рейтинг
Средна оценка: 5
Гласа: 3


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Из „Конрад“" | | 1 коментар

Коментари за Юдит Херман, Из "Конрад" (Оценка: 0)
от grosnipe (info@grosnipelikani.net) на сряда, юни 30 @ 19:18:20 EEST
(Сведения за читател )
Коментари за Юдит Херман, Из "Конрад" ето този линк.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.13 Секунди