литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Ивайло Иванов
Моите петъци с Александър Геров
Страница: 2/2






ЩЕ СЕ ПОМЪЧИМ ДА ЖИВЕЕМ


Ти цялата трепериш и се свиваш!...
Ти се боиш от тази смърт наоколо! –
Когато след любовна нощ заспиваш,
а от екрана грей – Ирина Бокова!...

Недей плачи! Не страдай! Ще живеем!...
Ще бъдем всичко туй, което виждаме:
Трибуната. Надеждите зад нея!...
На митингите първото прииждане!...

Ах, пролетта! Забрави ли как вишните
във бели дрехи се разхождаха в градината?
На роклите подплата им! „Виж ни ти!”
Бедрата, шумолящи сред коприна!...

Сега вземи ни, леден вятър, шибай
последните листа и мисълта!
Нощта шуми! „Градината” умира!...
Докосват се безкръвните листца!...

И ужасът, че всичко е забрава,
че всичко е – „измама” и „лъжа”,
като нощта, полека избледнява
на прехода в сломената душа!






ЧИСТОСЪРДЕЧЕН НОЩЕН ГЛАС


Небето, със звезди поръбено,
с безкрайната си пустота,
като ходило бе подъбено
и ме премазваше с пета!..

Морето, гладно и сърдито,
ревеше с хиляди вълни –
като дете недоубито
ехтеше в свойте пелени!...

А от крайморската градина
повяваше смразяващ студ!..
Подобно гарван сред пустиня,
крещеше той: „Абсурд! Абсурд!”...

Във този грозен миг под кестена
аз два любовника видях.
Чух глас! И после се разнесе
чистосърдечен мъжки смях!...

С ръка сърцето си притиснах
и бързо хукнах във нощта
към своя дом, към свойте близки,
към всекидневните неща.

И вече нищо аз не исках!...
Не беше ме от нищо смях!...
Боях се, че у своите близки
следа ще видя и от тях!...






КАТО В КАРТИНА ОТ ИЛИЯ СМЕШКОВ

Аз си имам всевъзможни тайни!
Правя комбинации безброй! –
Влезна ли във Пловдив, всички „майни”
плащат ми десятъка без бой!

А пък тези хора са различни!
Те седят на пейката до мен!... –
Той е прост огняр във цех фабричен,
тя – хуманитар-интелигент!

Те не са ни близки, ни любими!...
Чувства се – съпруга и съпруг!
Но една велика тайна имат:
Мутрите от тях пари не взимат,
нито ги заплашват със юмрук!...

Като нарисувани от Бешков
те седят под слънчевия прах!...
Ах, защо ли в разказа Андрешков
място не намерим и за тях?...






ВСЕКИДНЕВИЕ


По осем часа сън и осем работа,
и осем разпилени часове!...
Така минава на живота славата,
край пустите, самотни брегове.

А има хора, улици, трамваи!...
Градинка малка в центъра цъфти!...
Но никой я не вижда, и не знае,
че там живот действителен кипи:

…Един кондуктор с ватмана се спречква
и настоява да се разбере,
че пътя там, зад втората пресечка,
се сляга и пропада във дере!...

Чистачка към лехите се отправя
и мисли, със вълнение в гърди,
дали кондома, в листите забравен,
все още продължава да смърди?

Навред живеят хора! А не можем
към щастието да намерим брод!...
За своите „малки грижи” се тревожим
и чужд ни е Безкрайният живот!...

Откъсна се от чашките капута!...
Кондуктора с трамвая отлетя!...
Чистачката – измита, преобута –
най после наслади се на смъртта!






ОПИТ ЗА ПРЕОБРАЖЕНИЕ

Да се умре не е тъй лесно!...
По свой закон смъртта цари!
Аз се напих. Крещеше бесно
сърцето в мен: „Умри! Умри!...”

Помислих си, че ще се пръсне!
Ала не бе смъртта това!...
Аз просто се събудих късно,
с „метафизични сетива”!...






ГОЛЯМАТА ТЕЖИНА


От дълбокия Космос,
дето вей тишина,
като шепот се носи
мирисът на жена.

И звучи този „шепот”
през нощта, през деня.
Ти се вслушваш нелепо
в мириса на жена!...

Нашта Земя – прашинка,
жадна и в светлина, –
има ханша на Минка,
с профила на жена.

Чуй, сърцето ти бие!...
Усмихни се в съня!...
Скоро ще те покрие
– торф и пръст от жена!






БАЛАДА ЗА ЧОВЕШКОТО ЛЮБОПИСТВО


„Човекът стъпи на Луната!
Привет, човек, привет, човек!
Очаква днес от теб земята”…
– Два килограма прах в торбата
и малко пепел – във пакет!

Недей го праща на жената!...
Задръж си лунния колет!
Ще иска сливи от селата
да замени за тая смет!....

Прати ми азбест от скалата!...
/И скална слюда – за късмет!/
Кога, възвил покрай Луната,
със грохот проглушиш децата,
към Марс отпрашил на гурбет!...






ПРОМИСЪЛ ЗА МЕНЕ И ВСЕЛЕНАТА


И пак се взирам в пролетно цвете,
и мисля за живота и смъртта!...
Човека, о, човека съсипете!...
Бухнете го, блъснете го, разпръснете

в треви и клони, птици и листа!...

Човеко! Ти за вечност си повикан!
Добър и лош, и праведен бъди!...
Ако не ти го ближният „натика”,
не може друго да те победи!...






ПРОЛЕТНА НОЩ – `41


Кой чука неспокойно по стъклата?...
– Аз чукам! – рече Финдли.
Навън дими и диша влажен вятър!...
– Да диша! – рече Финдли.

Ослушвам се: В деретата надоле!...
– Дерета? – ужаси се Финдли.
О, туй е дълго чаканата пролет!...
– С Незвал и Жданов! – отбеляза Финдли.

Аз скачам и разбивам с гръм стъклата!...
– А тъй! Гръмни ги!... – насърчи ме Финдли.
И в стаята нахлува топъл вятър!...
– Добре! Да хлуе! – се зарадва Финдли.

Аз се задъхвам в черната й грива!...
– ОК, дъхни й! – захортува Финдли.
И като младо вино ме опива!...
– Дъха на нива? – пророкува Финдли.

В недрата на земята лава дреме!...
– Ми, като дреме? – примири се Финдли.
И всичко се върти в любовен шемет!...
– Не мисля да го спирам! – рече Финдли.

О, тази нощ! О, тази страст безумна!...
– О, нощ безумна!... – гръд отвори Финдли
Аз знам, че утре радостно ще лумне!...
– Тя вече лумна! – промърмори Финдли!







Назад Назад (1/2)



  
Още сведения

публикувано на понеделник, май 17 @ 16:41:05 EEST изпратено от iivanov

Подведено под:
| * | пародии |

2899 прочита

Още в тази връзка
· Ивайло Иванов


Най-четеното в блок :
Основоположения на пиронизма (І, 1–30)


Рейтинг
Средна оценка: 5
Гласа: 4


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Моите петъци с Александър Геров" | | 1 коментар

Коментари за Ивайло Иванов, Моите петъци с Александър Геров (Оценка: 0)
от grosnipe (info@grosnipelikani.net) на понеделник, май 17 @ 16:47:14 EEST
(Сведения за читател )
Коментари за Ивайло Иванов, Моите петъци с Александър Геров ето този линк.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.12 Секунди