Евок Севок — главен редактор: Минижурнал ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ — бр. 1 / 2010 г. - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Забелязахте ли, че сме сменили издателя си? Вместо от Безмозъчния тръст, нашият Минижурнал вече се издава от Българската литературна мафия.

УЖАСНАТА ГРЕШКА НА ЕДУАРД ВИК

Докато проучвахме информацията за прочутата литературна награда „Вик“, която наскоро приключи съществуването си по скандален начин, попаднахме на един любопитен факт - Едуард Вик е предложил на ИК „Сиела“, Асоциация „Българска книга“ и фондацията на Елизабет Костова да продължат делото му, но те са отказали (в-к „Новинар“, 18.02.2010). И тогава, без повече да му мисли, Вик се изнесъл от България. Оказва се обаче, че спасителен вариант е имало: от „ВиК“ (водоснабдяване и канализация) са били готови да приютят наградата за няколко години.

„Веднага щяхме да осигурим възможност за отвеждане на отпадните литературни води към пречиствателните ни станции - каза управителят на „ВиК“ г-н Гейзеров. - Дори бяхме готови да увеличим премията за ромон (явно става дума за роман - б.р.) на годината от 10 на 20 хиляди лева, стига правителството да ни позволи да увеличим таксата за отвеждане на отпадните битови води от домовете на населението. Нали разбирате, инфраструктурата в големите градове е грохнала, има много течове - включително и към интернет, които замърсяват мрежата. Всичко това трябва да се отремонтира. Говорете с финансовия министър, дано се смили над българския ромон.“ (29.02.2010 г.)

Виждате ли каква блестяща възможност е била изпусната. Бързо викайте Вик. Промяната засяга само една буква от фамилията му - малкото „к“ ще стане голямо „К“, и наградата „ВиК“ ще продължи да се асоциира с „вик за помощ за българския роман“:

„Когато започнахме „Роман на годината”, дълго дискутирахме как трябва да се нарича фондацията, която да популяризира съвременната българска литература. ВИК се оказа добро решение – разбрах, че моята фамилия на български означава „вик“. Приех метафората - вик за помощ за българския роман.“ (Из Отвореното писмо на Едуард Вик до медиите, 18.02.2010 г.)

Как можа да стане тази грешка? Защо не беше проведено сериозно проучване за наличието на нови щедри спонсори? Съветниците на Едуард Вик не можаха ли да се сетят за тази възможност? Водоснабдяване и канализация, „ВиК“ - толкова е близко до ума. Побързайте, изпускаме човека, губим парите, излагаме се. Накрая най-пострадали ще се окажат наградените - хората, които са повярвали, че са написали шедьоври и са спечелили уважението на читателите... Нашият Прометей Ометей, който не успя да омете нито една литературна награда през живота си, като срещне някой награден, почва да вика: „Кеф ми е, ей, кеф ми е, маймуно!“. Абсолютен кретен. Все едно, че Едуард Вик е учредил всички литературни конкурси в България и след това ги е прекратил по скандален начин. И сега всички наградени са прецакани и са станали за посмесище. Не бива така. С такова отношение отдалечаваме „Вик“ от „ВиК“, вместо да ги сближим и да допринесем за разцвета на новата книжовна традиция у нас.

КОЙ Е КРЪСТНИКЪТ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА МАФИЯ

Част първа

Вижте какво казва в интервюто си за в-к „Новинар“ Едуард Вик:

„За съжаление тук се сблъсках с един феномен, който бих образно определил като литературна мафия. Става дума за малка групичка, която диктува правилата, лансирайки непрекъснато свои хора. През годините се опитах неколкократно да задам въпроса защо се избират за печеливши конкретни заглавия, които не успяват да спечелят сърцата на читателите. Аз съм външен човек и по тази причина съм безпристрастен и аполитичен. От фондацията ми имахме за цел единствено да номинираме качествени имена за журито, но в крайна сметка все се оказваше, че събирам хора, опитващи се да наложат собствените си интереси. Моята идея бе да посоча истински посланици на книгата, а не просто известни интелектуалци. Може би и за това не успяхме да открием писател, който наистина да бъде разпознат като успешен и в чужбина. Сигурно съм лош да го кажа, но в момента най-добрият писател с българско име е Елизабет Костова. Тя обаче не е българка и пише на английски.“ (в-к „Новинар“, 26.02.2010 г.)

Излиза, че Кръстникът на Българската литературна мафия трябва да се търси сред членовете на шестте журита на конкурса. Ето ги и тях:

2004

Антон Дончев,
Светлозар Игов,
Йордан Ефтимов,
Симона Мирчева

2005

Дико Фучеджиев,
Кирил Топалов,
Николай Стоянов,
Владимир Трендафилов

2006

Димитър Томов,
Георги Коритаров,
Ирина Вагалинска,
Петър Анастасов

2007

Амелия Личева,
Ангел Игов,
Деян Енев,
Любомир Левчев

2008

проф. Боряна Христова,
Меглена Кунева,
Андрей Слабаков,
проф. Валери Стефанов,
проф. Георги Лозанов

2009

Милена Кирова,
Светлозар Игов,
Кристина Патрашкова,
Георги Тенев

Ей, мафиоти! Къде са ви прякорите? Кой от вас е Културиста и кой Каратиста? На кого викат Трактора? Да не би в това: „изтъкнат“, „един от най-значимите“, „работил в БАН“, „почетен член“, „лауреат“, „награден с орден „Стара планина“, „работил като бояджия“, „носител на званието Рицар на поезията“ и на „Златен медал за поезия на Френската академия“, „доктор на науките“, „носител на ордена „Принц Анри“ и т.н. да е зашифрована информацията за големите мафиотски дарби на съответната личност? Ако е така - браво! Супер сте! Казвайте сега кой е Кръстникът на литературната ни мафия, кой ви ръководи, кой е най-големият ЛАУРЕАТ в подземния литературен свят, под чия диктовка оценявахте качествата на стотиците романисти, които ви повериха безценните си творения? Кой ви организира да рекетирате бащицата Едуард Вик? Снасяйте бързо информацията! Колко измъкнахте от Вик, хиени? Какви са финансовите измерения на „собствените ви интереси“? Казвайте, че тук в Безмозъчния тръст назрява недоволство - предайте ни Кръстника, да не ви прекръстим набързо... Бързо Кръстника, казахме! Искаме го жив, в добро здраве, сит и щастлив, процъфтяващ и неостаряващ.

Защо ни е вашият Кръстник ли? Да го изберем за наш Кръстник, естествено - много талантлив бандит е тоя пич, добре ще ни ръководи, когато някой друг сладур като Едуард Вик си развърже кесията в България.

Част втора

Тъкмо се зарадвахме, че сме открили следите на Кръстника, и Едуард Вик ни обезсърчи. Вижте какво е написал тоя потресаващ човек в Отвореното си писмо до медиите:

„За тези шест години искам да благодаря на 7-те носители на Наградата „ВИК”, също така и на невероятните членове на журито, които четяха романите, на Комитета, който избираше журито.“ (18.02.2010 г.)

Що за противоречие: хем членовете на журито се опитвали да наложат „собствените си интереси“, хем били „невероятни“?! Много объркващи изявления. Не може да се вика по този начин - един път за Левчев, втори път против Левчев... Любомир Левчев не е случаен бандит, той е носител на: Златен медал за поезия на Френската академия и на званието Рицар на поезията; на медал на Асоциацията на венецуелските писатели; на орден „Стара планина“, на наградите "Мате Залка" и "Борис Полевой" - Русия; на Голямата награда на института "Александър Пушкин" и на Сорбоната, а също на Световната награда за мистична поезия "Фернандо Риело"... Останалите кримки от литературната банда не му отстъпват по мафиотско величие. Опасно е да се скача срещу тях. Но Едуард Вик май не им се плаши много.

Мда-а... накрая канадецът опроверга собствените си твърдения. Тъкмо се зарадвахме, че в България има могъща литературна мафия, която се ръководи от свиреп Кръстник с ярки поетични наклонности и към която можем да се присъединим, за да работим за престижа на собственото си неизповедимо изкуство, и работата се разсъхна. Де я мафията сега, де го Кръстника?

НАКРАЯ ВСИЧКО СЕ НАМЕСТИ

Когато стана ясно, че в България все още няма качествена литературна мафия, ние решихме да я създадем. По стечение на обстоятелствата, това стана на 8 март. Тържеството по случай празника на жените ни, което бяхме организирали в ресторант „Ла Коза Ностра“ в махалата, прерастна спонтанно в учредително събрание на Българската литературна мафия. Краткото стихотворение „Осми март - на секса дайте старт“:

Няма идиот,
на който да не му е гот,
да ви опъне на кухненския плот
с устрема на див мафиот

което Елитис Панелис изрецитира, възхити нашите дами и те почнаха да скандират: „Капо ди тути капи, капо ди пути клати“...

Тогава Мис Горгон - Силикон стана и каза:

- Да използваме проникновението на мига и да провъзгласим Елитис Панелис за Кръстник на Българската литературна мафия. Тънката женска интуиция ни подсказа правилното решение.

В този паметен миг Бакхус Екстрактус скочи и се провикна:

- Да живее Кръстникът, да живее поетът на мрака, който лее стихове като златни куршуми и ги забива в сърцата на ужасените до възхита и възхитените до ужас слушателки, да живее литераторът - мистик, рицар на поезията, повелител на мухите винарки и на конкурсите, награждаващ и лишаващ, благодетел и сатрап... да живее ебачът - за малко да пропусна да подсиля приветственото си слово с лекия изящен цинизъм, който шества в новата българска литература - да живее геният на злото, хищникът с пилешкия мозък...

- Е, стига хвалби, де! - прекъсна го Елитис Панелис. - Приемам високата чест. Обявявам Българската литературна мафия за учредена. Наздраве!

Ето, така станаха нещата, и то без финансовата помощ на Едуард Вик. Виждате, че когато искаме, можем да си свършим работата и сами.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а